Преди да отговори, Пазителят погледа известно време ножа.
- Нося съобщение от своите висшестоящи. - Той с бавно движение посочи към едната стена на пещерата, където върху сгънато пътническо наметало лежеше малка чанта. - За теб.
Свъсил вежди, за да прикрие изненадата си, Ванахомен отиде нататък, без да изпуска мъжа от поглед. Когато отвори чантата, от нея се изтърколи свитък, запечатан с възела на градската управа в Гуджааре. По ръба на свитъка личаха пиктора-лите на сегашното име на Ванахомен, както и на рожденото му.
- Генерал Карис поиска аудиенция при Супериора в качеството си на твой представител - съобщи Пазителят, когато Ванахомен му хвърли изпълнен с подозрение поглед. - Отговорът е вътре.
Ванахомен се вторачи в свитъка, а после избухна в смях.
- Аудиенция при Супериора? Богове, да не познавах толкова добре Карис, щях да кажа, че страда от старческо слабоумие. За какъв бяс ми е да се срещам с когото и да е от Хетава?
- Нали си искаш трона - ще имаш нужда от нашата подкрепа.
Ванахомен едва не изтърва ножа.
- Съюз - промълви той след мъчителна смаяна въздишка.
- Карис си въобразява, че ще постигне съюз между Банбара и Хетава? - Не можеше да повярва.
- Съюзът трябва да се сключи с теб - отвърна Пазителят,
- макар да е отворен и за други страни, които намериш за подходящи. - Помълча малко и добави: - Идеята не е чак толкова безумна. В края на краищата, именно Хетава създаде монархията и я крепи толкова векове.
- Да. - Ванахомен стисна свитъка. - Докато заробихте цялата династия със сънна кръв. Един съюз изисква доверие, Слуга на Хананджа, но аз не мога да имам вяра на теб или на твоите братя убийци. Карис трябваше да си опече ума.
Захвърли свитъка на земята и неизвестно защо се подразни от пълното отсъствие на желание за отпор от страна на Пазителя. Той отбеляза преспокойно:
- Значи отказваш съюза?
- Не мога да откажа нещо, което е невъзможно - сопна се Ванахомен. Обърна отново поглед към камъните и пътеката, която бе вече пуста. Щеше да се наложи да намери друг път, след като този бе избран от кисуатските войници. Явно след последното банбарско нападение бяха започнали да патрулират из планината с намерението да предупредят града за следващо или да притеснят нападателите.
- Ще предам това на нашия съвет - обади се Пазителят зад гърба му. - Макар че те несъмнено ще изпратят представител на уреченото място, в случай че промениш позицията си. - Последва пауза. - И щом толкова държиш на доверието, трябва да знаеш, че Санфи не заслужава такова.
Ванахомен се обърна намръщен през рамо.
- Следиш ли ме?
- Следим Санфи. От известно време, много преди банбарските нападения, той организира коалиция от благородници. Ти си му полезен, но само засега.
Всеки можеше да се преструва на безразличен. Ванахомен скръсти ръце.
- Обясни.
Пазителят вдигна вежди.
- Няма да повярваш на думите ми.
- По-късно ще реша дали да повярвам. Засега искам да чуя.
- Знаеш, че някога, преди династията на Залеза, сме били също като Кисуа и останалите южни племена - управлявани от най-уважаваните си старейшини. - Пазителят сви рамене. -Властта на Протектората през последните десет години напомни на Гуджааре тази част от историята. Санфи оглавява движение за възстановяване на гуджаарейския Протекторат.
Ванахомен присви очи.
- Обикновените хора в Гуджааре искат да бъдат ръководени от герой, избран от Богинята, а не от група престарели богаташи. Те прекрасно виждат колко малко добро е докарал на своите хора кисуатският Протекторат - сираци проституират по улиците, а робите им мрат от глад сред натежали житни поля.
Пазителят сведе поглед.
- В името на трайния мир ние запазихме в тайна истинските цели на твоя баща. Никой в Гуджааре не знае, че Крал Еникет искаше да закара на заколение хиляди войници, за да постигне безсмъртие. Тайните, които излязоха на бял свят обаче - убийството на кисуатски посланик, изтезаването на трима Бирници, заговора със Севера, Жътваря… - Той поклати глава. - Зверствата на Протектората са отдавнашни и полузабравени. Тези на последния Принц са прясна рана. Не можеш да се сърдиш на хората, задето разсъждават по този начин.
„Мога“ - каза си мрачно Ванахомен, - „само че никаква полза от това.“