- Добре тогава. Но няма да навлизаш в лечебен сън, ясно ли е?
- Да, Братко. - Бързо, докато не се е разколебал, Ханани коленичи от другата страна на носилката. Като хвърли кос поглед към слугинята, тя промълви тихо: - Братко, има един сън…
- Знам, Супериорът осведоми старейшините от Пътя на Лечителите, а аз съм един от тях. - Нен-не-вера се усмихна едва-едва на смаяното и изражение. - Трябва да признаеш, Чирак, че цялата история е крайно любопитна. Не мога да удържа нетърпението си да се заема най-накрая лично с проучването на този загадъчен сън.
Като си спомни гнусното усещане от сянката в споделения с Бирник Ниджири сън, тя потрепери.
- Братко… - Само че не можа да произнесе на глас онова, което бе в ума и. „Внимавай“ щеше да прозвучи обидно, като намек, че го мисли остарял или неспособен по друга причина да се справи със задълженията си. „Даюхотем умря от това“ би било още по-зле, понеже Нен-не-вера бе Лечител с повече от четиридесет наводнения опит - нямаше място за сравнение между неговите умения и тези на едно дете. Тя прехапа устни, за да замълчи.
Той сякаш разбра всичко.
- Не се притеснявай, Ханани. Може би е добре да доведеш твоя наставник, ако точно сега не си почива. Би било разумно да имаме още един Лечител тук - просто за всеки случай.
Такива поръчения се възлагат на послушници - унизителна болка сви стомаха на Ханани. Но и това бе начин да помогне, а в дадения момент бе по-добро от нищо. Кимна припряно към Нен-не-вера и хукна да търси Мни-ини.
Наставникът и тъкмо привършваше упражнение по лечение на рани в Залата на Пазителите. Забеляза я още щом излезе от сънната стая, следван от върволица полузаспали момчета, които се отправяха към поредния внушаван в съня им урок.
- А, Ханани. Ако си… - И я погледна в лицето. - Какво има?
Когато разбра каква е работата, Лечителят веднага стана сериозен.
- Отивам веднага. Намери някой послушник да доведе Супериора.
Последното я смая.
- Супериора ли, Братко?
- И Йехами, ако не преподава в момента. - Прочете уплахата на лицето на момичето и въздъхна. - Свидетели, Ханани. Ако лечението се окаже сложно, искам да се убедят, че Даю не е проявил неспособност, а се е натъкнал на нещо, което може да озори и опитен Лечител. Знам, че би предпочела да не използвам приятеля ти като аргумент…
Ханани поклати глава, за да прогони неразумното чувство за вина. Бирник Ниджири и бе обяснил, че подобна тактика не е в състояние да изчисти името и, но тя разбираше желанието на Мни-ини да опита. Дано свършеше работа.
- Даю би искал това, Братко.
Мни-ини кимна, после я отпрати с ръка и забърза към Залата на Благослова. Ханани спря един от групата ученици на Мни-ини и го изпрати да търси Супериора. Часът на Йехами се провеждаше наблизо, в Залата на Бирниците, и тя припна през вътрешния двор към най-малката сграда от Хетава, за да занесе вестта лично.
За разлика от топлия жълтокафяв пясъчник, използван за всички останали постройки, стените в Залата на Бирниците бяха от сив мрамор. Коридорите тук бяха по-хладни, по-мрачни и по-тихи от всяко друго помещение в Храма и създаваха предразполагаща към размисъл атмосфера. Ханани забави ход въпреки нетърпението си, защото ситното потропване на сандали върху камък бе шумно и смущаваше покоя. Тя не се опасяваше от възможността да смути самите Бирници - техните килии бяха на четвъртия етаж, далеч от шума и суетата. Просто след като се намираше в дома им, и се струваше непочтително да не се движи спокойно, както те правеха, да не говори тихо, както те правеха, да не говори меко, както те правеха, и да не се държи по всички онези начини, които най-много биха допаднали на Хананджа.
Не можа да си спомни коя точно стая търси. Упъти се по посоката на някакви гласове.
- … по-опасен от баща си - казваше един от тях. Напомняше за мрамора на стените - мрачен, студен и сив. - Животът му е протекъл по-трудно и затова е натрупал повече омраза.
- Вярно е, трябва най-напред добре да го огледаме - обади се друг глас, по-ведър и с весела нотка. - Но не съм сигурен, че планът ми харесва. Пустинните народи не са склонни към мирен живот.
- Ако той позволи да бъде наранен който и да е от двамата, ще разберем що за човек е. - Този глас бе по-млад, не така уверен. Привлечена от него, Ханани зави зад един ъгъл и видя светлина пред себе си. В атриума на сградата проникваха лъчи утринно слънце. Това бе каменната градина, където Бирниците танцуваха в уединение своите молитви. Младежкият глас продължи: - Макар че тогава белята вече ще бъде сторена.