- Това не може да се избегне - намеси се четвърти глас и Ханани замръзна ужасена, понеже той принадлежеше на Бирник Ниджири. Което означаваше, че изобщо не бива да чува този разговор. - Той по никакъв начин не би се доверил на когото и да е от нас. Но някой млад, който няма как да е участвал по какъвто и да е начин срещу баща му - някой, когото ще му се прииска да закриля, а не да се бои от него…
- Замълчете - нареди неочаквано студеният сив глас и входът към атриума бе засенчен от висока мършава фигура, която излезе на светло. - Чирак-Лечител.
Фигурата бе облечена в роба с качулка. Ханани преглътна мъчително и направи дълбок поклон над две ръце в израз на молба за прошка.
- Много съжалявам, Бирник. А-а-аз търся Учител Йехами. Т-той има час в тази сграда.
- Натам. - Бирникът посочи с глава посоката, от която бе дошла. - За какво ти е?
Ханани преглътна отново.
- Жената на починалия приносител бе донесена в Залата на Благослова, Бирник, пострадала от същия сън, който уби нейния съпруг. - И Даю. - Лечител Нен-не-вера се опитва да я излекува. Моят наставник смята, че… може би… свидетели…
Бирникът погледна встрани - край него изникнаха едновременно още трима, чиито силуети се очертаваха на светлината на градината. В единия разпозна Ниджири, преди той да нахлузи качулката си, както сториха и останалите.
- Всички ще дойдем - заяви мършавият Бирник. - Мисля, че сме по-подходящи като свидетели от Учител Йехами, понеже можем да наблюдаваме едновременно света на сънищата и този на будните. Води ни, Чирак.
В този глас звучеше единствено категорична заповед. Ханани не можа да измисли подходящ начин да възрази. Но Бирникът бе напълно прав - никой нямаше да се осмели да постави под съмнение наблюденията на такива свидетели. Надявайки се, че не издава вълнението си, Ханани ги поведе към Залата на Благослова.
Но когато стигнаха до подиума, тя замръзна от изненада.
Нен-не-вера стоеше встрани от носилката на Дане. Раменете му бяха отпуснати и целият трепереше като засегнат от тежък паралич. Мни-ини го държеше за раменете и почти го носеше, а лицето му бе посърнало от загриженост.
Мършавият Бирник се промуши покрай Ханани като змия - самата грациозност и целеустременост. Тъмновиолетовата татуировка върху рамото му представляваше цвят от куче грозде - Сонта-и, най-възрастният от Пътя.
- Каква е станало? - попита той.
Загубил дар слово, Нен-не-вера само поклати глава. Мни-ини отговори:
- Нен-не-вера опита да намери душата на просителката -първият етап от лечението. Нещо му попречи.
Нен-не-вера потръпна и отново поклати глава.
- Нямаше я там. Беше… не можах да я намеря. Но имаше нещо друго. Богиньо! - Той се отскубна от Мни-ини и вдигна поглед към огромната статуя, която се извисяваше над всички. Ръцете и бяха гостоприемно разтворени. Сякаш за да ги сграбчи, Лечителят протегна своите - силно разтреперани.
- Нищо твое - прошепна той. Гласът му бе трескав и пълен с тревога, какъвто Ханани не го бе чувала никога. - Нищо от тебе не носи подобно усещане!
Бирник Сонта-и бързо приближи подиума и докосна рамото на стария Лечител. Нен-не-вера простена тихо и сякаш повехна. Мни-ини го хвана бързо под мишниците и го заведе до една от пейките край стената.
Сонта-и се обърна да погледне слугинята, която се бе дръпнала назад с широко отворени очи. След това се взря в Дане.
Още един Бирник пристъпи напред. По-висок от всички останали. По жълтия цвят от дивия шафран върху рамото му Ханани позна най-младия от Пътя - Инму.
- Сонта-и-братко, сигурен ли си…
Но Бирник Рабанех сложи ръка на рамото му. Инму погледна първо него, после Сонта-и, и се покори. Сонта-и коленичи край Дане и докосна с пръсти затворените и клепачи.
И в този момент Ханани бе обзета от ирационален страх - ирационален, защото откъде накъде щеше да се плаши един Бирник от някакъв си сън? Въпреки това тя приближи.
- Бирник.
Четири качулати лица се извърнаха към нея, макар да бе заговорила само Сонта-и. На него каза:
- Стана в междинното пространство. Не в Ина-Карек, нито пък тук, в Хона-Карек. Помежду.
Той присви очи. Бирник Ниджири и хвърли продължителен, замислен поглед. Момичето се почувства смалено пред очите на четиримата и се прокле, задето бе могла да изтърси подобно нещо. Но преди да измъдри някакво извинение, Ниджири се обърна към Сонта-и. Никой от двамата мъже не пророни дума, но помежду им премина някаква искра - всеки що-годе надарен в сънищата би я усетил. Сонта-и кимна едва забележимо и отново насочи вниманието си към Дане. Склопи очи. Отмина миг.
„Това няма да протече добре“ - шепнеше всяка частица от Ханани.