Но още преди да измисли какво иска да каже, Сонта-и издаде тих и неестествен звук. Ханани затаи дъх и понечи да се хвърли към подиума, но Ниджири я стисна за рамото като с менгеме. Обърна се да го погледне и съзря посърналото му от скръб лице - взираше се в Сонта-и. Обърна се към Рабанех и видя същото. Какво им ставаше на всички? Усещаха опасността, както и тя - защо не я осуетяха? Единствен Инму гледаше объркано, когато срещна очите му, но и той побърза да ги насочи другаде, като вирна брадичка.
Сонта-и неочаквано се задъха и отвори широко очи и уста. По лицето му пробягаха десетина различни изражения - повече, отколкото Ханани бе виждала там въобще, но с такава бързина, че не можа да запомни никое от тях.
- Толкова много гняв - прошепна той. - Толкова скръб. Никога преди не съм чувствал нищо. Каква ирония. - Той потрепери. Ръката му се откъсна от лицето на Дане, за да потърси опора в пода. Това бе първото непохватно движение на Бирник, което Ханани бе зървала. Той сякаш с огромно усилие се вторачи в ръката си. - Пространството помежду. Там силата не е достатъчна. Дете, Ниджири. Стихийният сънуващ е дете.
Той най-неочаквано се срина напред и се стовари върху Дане. Уплашен, Мни-ини се втурна да го вдигне. Бирник Рабанех незабавно се притече на помощ. Но тялото на Сонта-и увисна помежду им, а падането му не причини никаква вреда на Дане. И двамата бяха вече мъртви.
11.
GGD
Измяната
Птичите крясъци на съгледвачите, отразени от стените на каньона Мерик-рен-аферу, подражаваха с такова съвършенство на истинските, че гнездящите по голите скали скайрери започнаха да им отговарят, маркирайки своята територия. Ванахомен знаеше, че от много мили е наблюдаван с далекогледи - може би още от мига, когато бе показал с Лае-ка на вълнистия пустинен хоризонт. Ако бе просто едно петънце или по-лошо - множество петънца, племето щеше да е отдавна далеч от каньона, много преди да стигне той неговото начало. Без съгледвачите обаче. Те щяха да го изчакат търпеливо и да го приветстват със стрела в окото. Банбарското гостоприемство бе прословуто.
Но понеже го познаваха и очакваха, успя да забележи признаци на живот още на влизане в клисурата. През пролуките във високите храсталаци надничаха скрити градини и ниви, обработвани от заробените представители на по-склонни към земеделски труд племена - на никой банбарец не би му дошла наум идеята да човърка пръстта. Най-накрая се показаха и самите съгледвачи в облекла със скален цвят - те надничаха към него от изкусно замаскирани укрития. Онези, които успяваше да зърне, му кимваха важно, докато минаваше - знаеше че има и други, които не може да различи. Лае-ка нададе радостен рев при вида на оградата, зад която държаха конете и камилите, когато не са на паша. Ванахомен слезе от камилата и я разседла, преди да я пусне зад оградата.
- Благодаря, задето ме докара жив и здрав - прошепна той в ухото и, докато сваляше поводите, а тя изпръхтя, като че разбрала ритуалните слова. Сетне изтопурка вътре, за да избута най-безцеремонно в своя неудържим устрем към храната три други камили. Те отстъпиха с толкова обиден вид, че Ванахомен се разсмя.
Смехът му извика още една глава, която се поддаде иззад скалите с накривен тюрбан и набръчкана от сън буза.
- Вана! - Момчето разцъфтя в усмивка. То скочи и се затече към него. - Не те чух да идваш.
- Не чу и ако бях някой крадец, вече да сме останали без коне и камили. - Ванахомен преметна дисагите през рамо, след това сложи ръце на хълбоците и възнагради момчето със строг поглед. - Що за пазач си, Таса, щом заспиваш на поста си?
Момчето сведе поглед засрамено.
- Беше само за малко. Снощи не съм мигнал цяла нощ да те чакам.
- Забавиха ме - обясни Ванахомен и свъси вежди. Беше минал по обиколна пътека през хълмовете, за да избегне кисуатските войници. - Ти ми кажи друго - Карис вземал ли е кон днес?
- Робът ти ли? - В гласа на момчето прозвуча чисто банбарското презрение към по-нисшестоящите. - Не, още не е. Че ти даваш ли му да излиза самичък?
„Давах му, преди да ме предаде.“
- Гледай само днес да не взема - не и преди да говоря с него. И да не заспиш пак.
Разроши косата на Таса, отвърна на свенливата му усмивка и се отдалечи от оградата, за да намери една от висящите въжени стълби и да се изкатери до най-горното ниво на скалите.
Банбарският лагер - гора от грижливо украсени шатри и огнища - бе разположен върху няколко от най-високите и широки скални тераси в стената на каньона. Ако възникнеше опасност, всички шатри можеха да бъдат събрани и готови за път в рамките на броени минути. Засега обаче племето бе в почивка, готово за поредния сблъсък от необявената война срещу Кисуа. Ванахомен кимаше в различни посоки, докато минаваше край насядалите мъже, заети с разговори, точене на мечове или правене на стрели. Жените, събрани в отделни групи, шиеха нагръдници и ботуши от твърда кожа. Макар да кимаше и на тях - така и не успя да изкорени този свой гуджаарейски навик, те не отговаряха на поздрава, а някои дори не му обръщаха внимание. След като ги отминеше, усещаше погледите им с гърба си.