- Поради каква причина, Братко?
- Ниджири каза, че знаеш. - Любопитство прогони част от умората на Мни-ини.
Изпитанието. Сега? След като Сонта-и умря, а градът бе застрашен от порочна магия?
- Спомена само някаква задача, която очаква да изпълня - каза момичето, - но нищо повече. Първоначално смятал да я възложи на теб, но се отказал.
Мни-ини се намръщи.
- Какво ли е намислил, в името на безкрайните сънни селения? - въздъхна той. - Това момче се меси в чуждите работи повече от всички Бирници, които съм виждал. Явно Ехиру не е имал време да се справи с тая му черта.
Мни-ини затвори вратата към Залата на Отдиха и приближи Ханани. Кладата догаряше в далечината. Пред очите им се вдигна голям облак искри, завъртя се и затанцува в нощния въздух. Мни-ини докосна рамото на Ханани и двамата поеха към Залата на Лечителите, потънали в мълчание.
Когато на другия ден отида в двора на Детската къща, Ха-нани завари повече хора от очакваното. На стълбите бе застанал Супериорът - наблюдаваше подготвянето на групата. Пазител Анарим разговаряше с възприел неговия сериозен вид млад чирак и трима други Пазители, които Ханани не познаваше. Мни-ини слушаше с угрижен вид някакъв храмов прислужник, който му обясняваше как се язди кон. Бирник Ниджири вече бе възседнал своя и се взираше в далечината изпод ръба на качулката си. Не обърна внимание на Ханани. Вътрешен импулс я подтикна да приближи и да докосне ръката му. Той примигна и се обърна към нея.
- Жалиш ли за Сонта-и? - Само четиридневие по-рано не би и помислила да се обърне с толкова личен въпрос към Бирник. Но така бе, преди да съзре истинския му образ в света на сънищата и да види как изпраща събрат на смърт. От израза на лицето му днес бе разбрала каква цена плаща той за всичко това.
Отправи и печална усмивка.
- Мисля, че е трябвало да станеш Бирник.
Тя сведе очи, прекомерно поласкана, само че като имаше предвид реакцията на Йехами и нему подобните на желанието и да стане Лечител, трудно и бе да си представи негодуванието, което щеше да се надигне, ако бе избрала Пътя на Бирниците.
- Нямам твоята сила, Бирник.
- Аз не съм силен. - Тя се намръщи при тези думи, а Ниджири погали шията на коня. - Още едно пътешествие в пустинята. Последния път… - Той замълча за миг, а сетне сви рамене. - Да, някои спомени са едновременно сладостни и болезнени.
Тя не можеше да си представи причина, поради която един Бирник ще се отправи в пустинята. Но преди да измисли възпитан начин да го попита, Мни-ини я забеляза и повика при себе си.
- Я нека тоя приятел те научи как се язди такъв звяр - кимна той към слугата, след като сам се опита - отново без успех
- да възседне своя кон. Животното изцвили и стъпи встрани, а Мни-ини се оказа пак на земята. В яда си той тупна с длан по седлото. - Да не мислиш, че съм умрял да те яздя!
Преглътнал усмивката си, слугата се обади:
- Опитай пак, Лечител-господарю. - Обърна се към Ха-нани и остана втренчен в нея за момент. Тя чакаше. Мъжът се сепна и направи поклон над една ръка. - Насам, Лечител-ъ-ъ-господарке.
- Господарю - поправи го тя с усмивка, - макар никое от двете да не отговаря на действителността. Аз съм само чирак.
- Разбирам - отвърна слугата с още по-объркан вид отпреди, но за всеки случай се усмихна. - Яздила ли си кон досега?
- Да - отговори Ханани за очевидна изненада на Мни-ини.
- Само че преди много години.
- Някои неща не се променят, Ле… чирак. Помниш ли как става?
Тя кимна и тръгна усмихната с мъжа към оседлания за нея кон -красиво светлокафяво създание, по-дребно от средния ръст, но с интелигентен поглед.
- Как се казва?
- Дака - отвърна слугата с явно задоволство. - Наполовина банбарка, но като видиш как се оправя в планините, веднага ще и го простиш.
Ханани кимна и потупа животното, докато заобикаляше откъм другата му страна. Стремената бяха спуснати ниско, за да улеснят възсядането на неопитни ездачи. Ханани бе благодарна за тази предвидливост, заради своя ръст и липсата на скорошен опит. Но се оказа, че някои неща наистина не се забравят, защото се метна на седлото така леко, както преди че-тиринайсет години, когато го бе сторила за последен път. Видял това, слугата подсвирна от удивление.
- В пустинята добрият кон може да наклони везната към живота или смъртта - каза той с широка усмивка. - Банбарци третират конете си като членове на семейството. Дават им имената на починалите си деца, слагат им украшения. Така че, отнасяй се към тази приятелка, както подобава.
Ханани се усмихна и зарови пръсти в гривата на Дака. Кобилата изви шия под ръката и.