- Нямай грижа за това.
С крайчеца на окото съзря Супериора да приближава коня на Ниджири.
- Сигурен ли си? - попита той Бирника съвсем тихо. Хана-ни го чу, само защото бе наблизо.
- Не съм. - В гласа му нямаше и следа от тъгата, доловена преди малко от момичето. Обичайната безстрастност на Бирник се бе завърнала. - Сигурен съм обаче, че ако седим със скръстени ръце, всички сме обречени.
Супериорът само въздъхна в отговор. Ханани не посмя да погледне към тях. Обърна се към Пазител Анарим, който бе вдигнал ръка, за да привлече вниманието на всички.
- Ще излезем от града през източната порта - съобщи той. - Тя се използва рядко, което ще помогне да не бием на очи, макар след това да се наложи обиколка покрай стените, за да поемем по югозападния път. Ще ни трябват два дни, за да стигнем планините, и още един - да ги прекосим. - Хвърли поглед към Ниджири. - Ще бъдем на мястото навреме.
Ниджири сведе глава и Ханани отново се запита какво ли са намислили Бирниците.
- Ще яздим по двама - продължи Анарим. - Трябва да си отваряме очите на четири дори в земите на Гуджааре, а колкото повече се отдалечаваме от града, толкова по-рисковано ще става. Аз и Дви ще водим. - Кимна към чирака си, а той му отвърна с припряност, която нямаше нищо общо с изписаната върху лицето му безстрастност. - Пазител Керкан и Бирник Ниджири ще подсигурят ариергарда, Пазители Емидже и Лемунеб - фланговете. Лечителите остават помежду ни в случай на опасност.
Ханани хвърли бърз и притеснен поглед към своя наставник и видя, че Мни-ини е също толкова разтревожен. Тя самата бе полско чедо, но не бе напускала града, откакто я бяха взели в Хетава. Мни-ини бе гражданин и доколкото и бе известно, през целия си живот не бе излизал от столицата.
Мни-ини въздъхна с ожесточение.
- Проклятие, Ниджири. Правя всичко възможно да запазя търпение, но ми дойде до гуша. Кога най-сетне ще кажеш каква е цялата работа?
Ниджири се усмихна, все едно очакваше този въпрос.
- Ще се видим с приятели, Мни-ини. Поне така се надявам.
- Надяваш се…
- Ще разберем, ако не ни убият. И ако, разбира се, изобщо се появят.
Мни-ини го гледаше втренчено. Все още усмихнат, Ниджири кимна към Анарим, който завъртя коня си и пое към портата, докато четирима послушници отваряха крилата и пред групата.
- След теб - обърна се Ниджири към Мни-ини. Смотолевил някаква ругатня, Лечителят смуши предпазливо коня си и хлъцна от изненада, когато той наистина взе, че потегли.
Бе ред на Ханани - Дака се впусна в жив тръс, сякаш нямаше търпение да я заведе към онова, което ги очакваше.
13.
G0D
Промяна
В градината на Ките-ян имаше леопард. Той не го виждаше, но знаеше, че е там. Като наследник на Принца негов дълг бе до го открие и убие, преди да е сторил зло на майка му или на неговите сестри и братя.
- Вана.
Прокрадвайки се през градината, колкото може по-безшумно - беше малко късокрак и винаги бе бил кротко дете - момчето опита тежестта на копието в ръката си и…
- Вана! Събуди се, човече! Не е време сега за мечтания.
Ванахомен погледна и видя, че леопардът е с човешко лице. Унте. „ Трябва да те убия “ - каза си той.
И ето че Унте стана отново Унте, а Ванахомен проследи с поглед ръката му, за да разбере каква е работата.
Отряд от осмина конници приближаваше по скалистата пътека, която прекосяваше тази част от предпланините. От високата скала, където чакаше на кон заедно с банбарците, Ванахомен успя да различи само широките качулати роби, с които бяха облечени всички ездачи - пет черни, две кървавочервени и една с цвят на избелял под слънчеви лъчи кокал. Последната го накара да смръщи вежди.
- Хетава? - попита Унте.
Ванахомен кимна.
- Черните са Пазители - жреци-воини, смъртоносни без оръжие и кошмарни въоръжени. Светлият е Бирник. - Устните му се присвиха; не можа да се удържи. Не очакваше от Хетава да пратят Бирник. Може би с цел да осъди него самия? И да го ликвидира на място, ако намери за необходимо? Ръцете му стиснаха по-здраво юздите. Конят изцвили. - Те се бият почти като Пазители, но истинската им сила е магията. В никакъв случай не допускай да те докосне. Заемат по-високо положение в йерархията, така че този трябва да е водачът. Червените… -Смръщи вежди. - Те са Лечители. Лекуващи. Защо са тук обаче нямам никаква представа.
- Хм. - Унте бръкна под булото си и се почеса по брадата. - И как да посрещнем тези гости, предводителю?
Ванахомен долови задоволство в този глас и сам се усмихна вътрешно. Майка му нямаше да одобри това, но…
- Ако ще ставаме съюзници, редно би било да им покажем силата си, не е ли така?