– Това, дето си го видял на пътя с вестоносеца... – започна Джеф.
– Рейджън ми обясни – каза Арлен. – Чичо Чоли вече е бил мъртъв, просто не го е разбрал веднага. Понякога хората оцеляват след атака, но и все пак умират.
Джеф се навъси.
– Не бих се изразил точно така – каза той. – Но е достатъчно вярно, предполагам. Чоли...
– Беше страхливец – довърши Арлен.
Джеф го погледна с изумление.
– Какво те накара да кажеш това? – попита той.
– Скрил се е в мазето, защото го е било страх да умре, а после се е самоубил, защото го е било страх да живее – отвърна Арлен. – По-добре щеше да е, ако бе хванал брадвата и бе умрял в бой.
– Да не съм те чул да говориш такива неща – каза Джеф. – Не можеш да се бориш с демони, Арлен. Никой не може. Нищо няма да спечелиш, ако умреш.
Арлен поклати глава.
– Те са като побойниците – каза той. – Нападат ни, защото сме прекалено изплашени, за да отвърнем на удара. Когато погнах Коуби и приятелите му с тоягата, те престанаха да ме закачат.
– Коуби не е каменен демон – каза Джеф. – Никаква тояга няма да ги изплаши тези.
– Трябва да има начин – отвърна Арлен. – Хората са го правели преди. Така казват във всички стари сказания.
– В сказанията се говори за магически, бойни защити – каза Джеф. – Бойните защити са изгубени.
– Рейджън каза, че на някои места хората и досега се борят с демони. Каза, че е възможно.
– Ще трябва да си поговоря с този вестоносец – промърмори Джеф. – Не бива да ти пълни главата с подобни мисли.
– Защо не? – попита Арлен. – Може би повече хора щяха да оцелеят миналата нощ, ако всички мъже имаха брадви и копия...
– И те щяха да са също толкова мъртви – довърши Джеф. – Има други начини да предпазиш себе си и семейството си, Арлен. Мъдрост. Благоразумие. Смиреност. Не е смело да водиш битка, която не можеш да спечелиш.
– Кой ще се грижи за жените и децата, ако всички мъже бъдат унищожени от ядроните, докато се опитват да убият това, което не може да бъде убито – продължи той. – Кой ще сече дърва и ще строи домове? Кой ще ловува, пасе животните, сади и коли? Кой ще запложда жените да раждат деца? Ако всички мъже умрат, ядроните печелят.
– Ядроните вече печелят – промълви Арлен. – Ти все казваш, че от година на година градът оредява. Побойниците идват отново и отново, когато не им отвръщаш.
Той вдигна очи към баща си.
– Не го ли усещаш? Понякога не ти ли се иска да се бориш?
– Разбира се, че ми се иска, Арлен – отвърна Джеф. – Но не и без причина. Когато има смисъл, когато наистина има смисъл, всички мъже искат да се бият. Животните бягат, когато могат, и се бият, когато трябва. Хората не са по-различни. Но този дух трябва да излиза наяве само когато е наложително.
– Но ако навън с ядроните беше ти – каза той, – или майка ти, заклевам се, щях да се бия като луд, преди да им дам да те доближат. Разбираш ли разликата?
Арлен кимна.
– Мисля, че да.
– Браво – каза Джеф и го стисна за рамото.
Тази нощ сънищата на Арлен бяха изпълнени с картини на хълмове, които докосваха небесата, и езера, достатъчно големи, за да сложиш цял град на повърхността им. Видя жълти пясъци, които се простираха докъдето му стигаше погледа, и оградена със стена крепост, скрита сред дърветата.
Но видя всичко това през пролуката между два крака, които се люлееха лениво пред очите му. Погледна нагоре и видя как собственото му лице става лилаво в примката.
Сепна се от съня си, а сламеникът му беше влажен от пот. Все още беше тъмно, но хоризонтът бе бледо озарен и там небето с индигов цвят червенееше. Запали недогорелия остатък от свещ, навлече си гащеризона и с препъване се отправи към общата стая. Намери си една коричка да сдъвче, докато вадеше кошницата за яйца и каните за мляко, за да ги подреди до вратата.
– Станал си рано – каза глас зад него. Той се обърна стреснато и видя втренчената в него Норийн. Мария още спеше на сламеника си, но се мяташе в съня си.
– Дните не стават по-дълги, докато спиш – каза Арлен. Норийн кимна.
– Така казваше и мъжът ми – съгласи се тя. – Бейлсови и Кътърови не могат да работят на свещ, както Скуерсови, викаше той.
– Имам много за вършене – каза Арлен, докато надничаше зад капака на прозореца за да види, колко време му остава преди да може да прекоси защитите. – Жонгльорът ще изнася представление по пладне.
– Разбира се – съгласи се Норийн. – Когато бях на твоята възраст, жонгльорът бе най-важното нещо на света и за мен. Ще ти помогна с домашните задължения.
– Не е нужно да правиш това – каза Арлен. – Татко казва, че трябва да си почиваш.