Красианският воин се учеше още от раждането си, че пътят към спасението е в избиването на алагаи. Когато Джардир изискваше от тях да прескочат безопасността на защитите си, те го правеха без колебание, биеха се и умираха, спокойни в убедеността си, че служат на Еверам и че ще бъдат възнаградени в отвъдното.
Изрисувания се страхуваше, че на хралупари ще им липсва същото единство на цел, защото няма да успеят да се отдадат на битката, но докато ги гледаше как тичат напред-назад и се подготвят, си помисли, че може би ги подценява. Дори в Потока на Тибит всички идваха и заставаха зад съседите си в тежки времена. Именно това поддържаше живота и цъфтежа на селцата, макар да нямаха защитени стени. Ако можеше да ги увлече, да не им позволява да се отчайват, когато се надигнат демоните, тогава може би щяха да се сражават като един.
Ако ли не, всички в Свещения дом щяха да умрат тази нощ.
Силата на отбраната на Красия се дължеше толкова на втория закон на Каджи за избор на собствен терен, колкото и на самите воини. Красианският лабиринт бе внимателно проектиран да предлага на дал’Шарум пластове защита и за да насочва демоните към места, където бойците ще имат преимущество.
Едната страна на Свещения дом гледаше към гори, в които властваха дървесните демони, а други две гледаха към разрушените улици и останките от града. Прекалено много места, където демоните можеха да се покрият или да останат невидими. Но отвъд калдаръма на главния вход беше градския площад. Ако успееха да насочат демоните нататък, може би имаха шанс.
Нямаше как да почистят мазната пепел от грапавия камък на стените на Свещения дом и да му подновят защитите в дъжда, затова заковаха дъски по прозорците и огромните врати, и надраскаха бързи защити с тебешир по дървото. Влизането се ограничаваше до един малък страничен вход със защитени камъни около вратата. На демоните щеше да им е по-лесно да минат през стената.
Самото присъствие на хора навън посред нощ щеше да подейства като магнит за демоните, но въпреки това Изрисувания се беше постарал да отклони ядроните от страничните крила на сградата, така че те да се насочат по пътя на най-малкото съпротивление и да атакуват откъм далечния край на площада. По негови наставления селяните бяха сложили препятствия около другите страни на Свещения дом, бяха разпръснали набързо скалъпени защитни стълбове и знаци, върху които той беше изписал защити за объркване. Всеки демон, който минеше покрай тях, за да атакува стените на сградата, щеше да забрави намеренията си и неминуемо щеше да бъде привлечен от суматохата на площада.
От едната страна на площада имаше дневна кошара за добитъка на духовния пастир. Беше малка, но новите ù защитни стълбове бяха силни. Няколко животни кръжаха около мъжете, които вътре издигаха груб подслон.
Другата страна на площада беше осеяна с окопи, които бързо се пълнеха с кална дъждовна вода, и чиято цел беше да подтикнат огнените демони да поемат по по-лесен път. Мазната течност на Лийша плуваше в дебел слой над водата.
Селяните се бяха справили добре с изпълнението на третия закон на Каджи, подготовката. Неспирният дъжд беше направил площада хлъзгав, тънък пласт кал се образуваше върху здраво отъпканата пръст. Вестоноските кръгове на Изрисувания бяха поставени по бойното поле, както бе заръчал, като точки на засада и отстъпление; беше изкопана и дълбока яма, покрита с кален брезент. Хората разстилаха дебел пласт лепкава мазнина с метли по калдаръма.
И четвъртият закон, да атакуват враговете по неочакван начин, щеше да се изпълни от само себе си.
Ядроните въобще нямаше да очакват атака.
– Направих каквото ми заръчахте – каза мъж, който се приближи, докато той размишляваше над терена.
– А? – каза Изрисувания.
– Аз съм Бен, сър – отвърна човекът. – Съпругът на Мейри. – Изрисувания продължи да го гледа втренчено. – Духачът на стъкло – поясни той и в очите на Изрисувания най-накрая се просветна блясъкът на разпознаването.
– Да видим тогава – каза той.
Бен извади малко стъклено плоско шише.
– Тънко е, както поискахте – каза той. – Чупливо.
Изрисувания кимна.
– Колко такива успяхте да направите с чираците? – попита той.
– Три дузини – отвърна Бен. – Мога ли да попитам за какво са?
Изрисувания поклати глава.
– Ще разбереш достатъчно скоро – каза той. – Донеси ги и ми намери някакви дрипи.
Следващият, който отиде при него, беше Роджър.
– Видях копието на Лийша – каза той. – Дойдох за своето.
Изрисувания поклати глава.
– Ти няма да се биеш – каза той. – Оставаш вътре с болните.