Роджър зяпна към него.
– Но ти си казал на Лийша...
– Да ти дам копие би означавало да ти отнема силата – прекъсна го Изрисувания. – Музиката ти ще се изгуби във врявата навън, но вътре ще бъде по-силна от сто копия. Ако ядроните пробият, ще разчитам на теб да ги удържиш, докато не дойда.
Роджър се намръщи, но кимна и се отправи към Свещения дом.
Други вече чакаха за вниманието му. Изрисувания изслуша сведенията за напредъка им и възложи нови задачи, които те на мига се хвърлиха да изпълняват. Селяните действаха с интуитивна бързина, като зайци, готови да побегнат във всеки момент.
Веднага щом ги отпрати, Стефни дойде с гневна походка, следвана от група ядосани жени.
– Какво трябва да значи това, че ни пращаш в колибата на Бруна? – настоя да узнае тя.
– Защитите там са силни – отвърна Изрисувания. – Няма място за вас в Свещения дом, нито в къщата на семейството на Лийша.
– Това не ни интересува – каза Стефни. – Ще се бием.
Изрисувания я погледна. Стефни беше миниатюрна жена, едва метър и петдесет, и слаба като тръстика. Беше доста навлязла в петдесетте и кожата ù беше тънка и груба, сякаш мъртва и износена. Дори най-дребният дървесен демон би се извисявал над нея.
Но погледът в очите ù му подсказа, че това нямаше значение. Тя щеше да се бие, независимо какво щеше да ù каже той. Красианците може и да не позволяваха на жените да влизат в бой, но това беше техният недостатък. Той нямаше да откаже на никой, който иска да се изправи срещу демоните в нощта. Взе копие от каручката си и ù го подаде.
– Ще ти намерим място – обеща той.
Т ъй като очакваше отпор, Стефни беше стъписана, но взе оръжието, кимна веднъж и се оттегли. Другите жени се изредиха при него и той подаде копие на всяка.
Мъжете дойдоха веднага, като видяха, че Изрисувания раздава оръжия. Дърварите си взеха обратно собствените си брадви и загледаха с подозрение прясно изрисуваните защити. Досега не бе имало случай секира да мине през демонска броня.
– Това няма да ми трябва – каза Гаред и върна копието на Изрисувания. – Не съм от тея дет’ размахват няк’ва пръчка наоколо, но знам да въртя брадвата.
Един от дърварите доведе момиче със себе си, може би на тринадесет лета.
– Казвам се Флин, сър – каза той. – Дъщеря ми Уонда понякога идва на лов с мен. Не мога да я пусна ей тъй посред нощ навън, ама ако я оставите с лък зад защитите, ще видите, че прицелът ù е точен.
Изрисувания погледна момичето. Висока и грозновата, тя приличаше на баща си по големина и сила. Той отиде до Здрачен танцьор и свали собствения си тисов лък, заедно с тежките стрели към него.
– Това няма да ми потрябва довечера – каза ù той и посочи към висок прозорец на покрива на Свещения дом. – Виж дали ще можеш да изкъртиш достатъчно дъски, за да стреляш оттам – посъветва я той.
Уонда взе лъка и побегна. Баща ù се поклони и отстъпи назад.
Пастир Джона докуцука при него на свой ред.
– Ти би трябвало да си вътре и не на този крак – каза Изрисувания, който никога не се бе чувствал спокоен в компанията на свещеници. – Ако не можеш да носиш товар или да копаеш окоп, само се пречкаш тук.
Пастир Джона кимна.
– Просто исках да погледна подготовката по отбраната – каза той.
– Би трябвало да издържи – каза Изрисувания с повече увереност, отколкото чувстваше.
– Ще издържи – каза Джона. – Създателят няма да остави тези в дома си без убежище. Затова ни изпрати теб.
– Аз не съм Избавителят, пастире – каза Изрисувания и се намръщи. – Никой не ме е пращал и нищо за тази нощ не е сигурно.
Джона се усмихна отстъпчиво, както един възрастен би се отнесъл към невежеството на дете.
– Значи е съвпадение, че се появи, когато ни трябваше помощ? – попита той. – Не съм аз този, който ще каже дали ти си Избавителят или не, но ти си тук, както всеки един от нас, защото Създателят те е сложил тук, а зад действията му винаги има причина.
– Имал е причина да зарази половината в село? – попита Изрисувания.
– Не се правя, че виждам пътищата му – спокойно каза Джона, – но въпреки това знам, че са там. Един ден ще погледнем назад и ще се чудим, как сме могли да не ги видим.
***
Дарси клечеше изтощена до Вика и се опитваше да охлади трескавото ù чело с влажна кърпа, когато Лийша влезе в Свещения дом.
Тя отиде право при тях и взе компреса от Дарси.
– Иди да поспиш – каза тя като видя умората в очите на жената. – Слънцето ще залезе скоро и тогава всички ще се нуждаем от силите си. Иди. Почини си, докато все още можеш.