Когато схватката приключи, той се изправи задъхан сред малкото оцелели жени и Стефни като по чудо беше сред тях. Цялата беше опръскана със сукървица, но не изглеждаше ни най-малко пострадала – очите ù бяха пълни със твърда решимост.
Грамаден дървесен демон се спусна към тях и те се обърнаха заедно, за да защитят позицията си, но ядронът приклекна извън обсега им и се хвърли така, че да ги подмине в скока си. Ноктите му намериха лесна опора върху каменния зид на Свещения дом и той се изкатери нагоре, преди Изрисувания да успее да хване вършеещата му опашка.
– Внимавай! – изкрещя Изрисувания на Уанда, но момичето беше твърде съсредоточено в прицела си и го чу едва когато бе станало твърде късно. Демонът я сграбчи в ноктите си и я хвърли назад през рамо, сякаш бе някакво дребно неудобство. Изрисувания се втурна напред и плъзгайки се на колене по мазнината и калта хвана кървавото и изпочупено тяло, преди то да се удари в земята, но в същото време демонът се промъкна през отворения прозорец и влезе в Свещения дом.
Изрисувания се затича към страничния вход, но зад завоя поднесе и спря: пътят му беше препречен от дузина демони, които се въртяха замаяни от объркващите защити. Той изрева и скочи сред тях, но вече знаеше, че никога няма да влезе навреме.
***
Каменните стени на Свещения дом ехтяха от болезнени стонове, а демонските писъци точно пред вратите караха всички в сградата да нервничат. Вътре някои ридаеха открито или се клатеха напред-назад, вцепенени от страх. Други вилнееха и се мятаха.Лийша се бореше, за да запази спокойствието им, с думи утешаваше най-разумните, а с лекарства – останалите и така ги предпазваше да не разкъсат шевовете си или да се наранят в трескавата си ярост.
– Мога да се бия! – крещеше Смит, големият ханджия, и влачеше Роджър по пода, докато горкият жонгльор се мъчеше да го спре.
– Не си здрав! – извика Лийша и изтича при него. – Ще те убият, ако излезеш навън!
Тичайки към него, тя изпразни малко шишенце в парче плат. С едно притискане до лицето му, изпаренията от него бързо щяха да го упоят.
– Моята Стефни е навън! – извика Смит. – Синът ми и дъщерите ми!
Той хвана ръката на Лийша, докато посягаше с марлята към носа му, и я изблъска грубо настрана. Тя падна върху Роджър и двамата се строполиха на възел. Той се насочи към резето на главните порти.
– Смит, не! – извика Лийша. – Ще ги пуснеш вътре и ще ни избият всичките!
Но обезумелия от треска ханджия не чуваше предупрежденията ù, хвана летвата с две ръце и започна да я вдига.
Дарси го сграбчи за рамото и го завъртя, за да забие юмрук в челюстта му. Смит се врътна още веднъж от силата на удара и се сгромоляса.
– Понякога директният подход върши по-добра работа от билки и иглички – каза Дарси на Лийша, докато тръскаше парещата си ръка.
– Сега разбирам, защо на Бруна ù трябваше тояга – съгласи се Лийша и двете подхванаха Смит под мишниците, за да го довлекат обратно до сламеника му.
Отвъд стените бушуваха звуците от битката.
– Звучи сякаш всичките демони от Ядрото напират да влязат – промърмори Дарси.
Отгоре се чу трясък и писъкът на Уонда. Парапетът на балкона за хористите се строши, дървените греди се свлякоха на земята и убиха единственият злочест мъж точно под него, а друг раниха. Огромен силует скочи насред болните, нададе вой и разкъса гръкляна на друга пациентка, още преди тя да е разбрала какво я връхлита.
Дървесният демон се изправи в цял ръст, огромен и страховит, а Лийша усети как сърцето ù спря да бие. Двете с Дарси замръзнаха, а Смит тежеше върху плещите им. Копието, което Изрисувания ù беше дал, стоеше подпряно на една стена, далеч от обсега ù, но дори да беше в ръцете ù, тя се съмняваше, че би могла да направи нещо на гигантския ядрон. Съществото изпищя срещу тях и тя усети как краката ù се подкосиха.
В този момент дойде Роджър и застана между тях и демона. Ядронът изсъска срещу него и той преглътна тежко. Всеки инстинкт му казваше да бяга и да се крие, но той нагласи цигулката си под брадичката, положи лъка на струните и изпълни Свещения дом със скръбна, обсебваща мелодия.
Ядронът съскаше към жонгльора с оголени зъби, дълги и остри като касапски ножове, но Роджър не спря да свири. Дървесният демон не отстъпи от позициите си, но изкриви глава и го загледа любопитно.
След няколко секунди Роджър се залюля наляво-надясно. Демонът, приковал поглед в цигулката, направи същото.
Поощрен, Роджър направи стъпка наляво.
Демонът последва примера му.
Върна се отново с крачка надясно и ядронът направи същото.