Изрисувания се намръщи.
– Да си присвоя заслугите за битката ще означава да омаловажа саможертвата на всички, които умряха през нощта – каза той. – Запази си пророчествата, пастире. Тези хора не се нуждаят от тях.
Джона се поклони дълбоко.
– Както желаеш – каза той, но Изрисувания усещаше, че въпросът не е приключил.
Тридесет и втора глава
Вече не е на дърваря
332-333 СЗ
Лийша помаха на Роджър и Изрисувания, които се зададоха по пътеката, яздейки. Прибра обратно четката си в купата на верандата, докато те слизаха от конете.
– Бързо учиш – каза Изрисувания като прегледа защитите, които тя току-що беше нарисувала на перилата. – Тези могат за задържат на разтояние цяла орда ядрони.
– Бързо? – попита Роджър. – Нощите да ме вземат, доста слабо казано. Само преди месец не можеше да различи въздушна защита от огнена.
– Прав е – каза Изрисувания. – Виждал съм пътуващи защитници с петгодишен опит, чиито линии не са и на половина толкова чисти.
Лийша се усмихна.
– Винаги съм учила бързо – каза я. – Но ти и баща ми сте добри учители. Само за едно съжалявам: че не си направих труда да се науча по-рано.
Изрисувания сви рамене.
– Ще ми се всички да можехме да се върнем във времето и да вземем решенията си съобразно това, което ни предстои.
– Мисля, че щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин – съгласи се Роджър.
Лийша се засмя и ги покани да влизат в колибата.
– Вечерята е почти готова – каза тя и се отправи към огъня. – Как мина срещата на градския съвет? – попита тя, докато разбъркваше димящото гърне.
– Идиоти – промърмори Изрисувания.
Тя отново се засмя.
– Толкова добре?
– Съветът гласува името на селото да стане Хралупата на Избавителя – каза Роджър.
– Име като име, какво толкова – каза Лийша, присъедини се към тях на масата и наля чай.
– Не името е притеснителното, а идеята – каза Изрисувания. – Убедих селяните да спрат да ме наричат Избавителю в лицето, сега ги чувам да си го шепнат зад гърба ми.
– Ще бъде по-лесно за теб, ако просто го приемеш – каза Роджър. – Не можеш да спреш история като тази. Вече всеки жонгльор на север от Красианската пустиня я разказва.
Изрисувания поклати глава.
– Няма да лъжа и да се правя на нещо, което не съм, само за да си улесня живота. Ако търсех лесен живот... – каза той и замлъкна.
– А какво става с възстановяването? – попита Лийша и го издърпа отново при тях, когато очите му се зареяха в пространството.
Роджър се усмихна.
– Селяните вече са на крака, благодарение на лековете ти, така че май всеки ден се издига нова къща – каза той. – Скоро ще можеш да се пренесеш в самото село.
Лийша поклати глава.
– Тази колиба е всичко, което ми остана от Бруна. Сега това е моят дом.
– Толкова далече от селото ще бъдеш извън защитената област – предупреди я Изрисувания.
Лийша сви рамене.
– Разбирам защо подреди новите улици във формата на защита – каза тя, – но това, да си извън тях, си има и своите добри страни.
– О? – попита Изрисувания и вдигна защитена вежда.
– Кое му е хубавото на това, демоните да се разхождат по земята, върху която живееш? – попита Роджър.
Лийша отпи от чая си.
– Майка ми също отказва да се премести – каза тя. – Казва, че покрай твоите нови защити и дърварите, които вървят и секат с брадвите си де що видят демон насреща, няма никакъв смисъл човек да се престарава.
Изрисувания се намръщи.
– Знам, че изглежда сякаш сме сплашили демоните, но ако можем да вярваме на историите за Демонските воини, те няма да оставят работата така. Ще се върнат с пълна сила и тогава искам Хралупата на дърваря да е подготвена.
– Хралупата на Избавителя – поправи го Роджър и се усмихна самодоволно на намусилия се Изрисуван.
– Щом ти си тук, ще бъде – каза Лийша, без да обръща внимание на Роджър, докато отпиваше от чая си. Гледаше внимателно Изрисувания над ръба на чашата си.
Той се поколеба и тя остави чашата си на масата.
– Ти напускаш – каза тя. – Кога?
– Когато Хралупата е готова – каза Изрисувания, без да си прави труда да отрича твърдението ù. – Пропилял съм години, за да трупам защити, които да направят Свободните градове такива не само по име. Дължа го на всеки град и селце в Теса, да се погрижа да имат това, което ще им помогне да се изправят гордо в нощта.
Лийша кимна.
– Искаме да ти помогнем – каза тя.
– Помагате ми – отвърна Изрисувания. – Докато Хралупата е в твои ръце, знам, че ще бъде в безопасност и без да съм тук.