– Ще ти трябва повече от това – каза Лийша. – Някой да научи другите билкарки да правят огнени изделия и отрови, както и да лекуват демонски рани.
– Всичко това можеш да ми го запишеш – каза Изрисувания.
Лийша изсумтя.
– И да оставя на мъж тайните на огъня? Едва ли.
– Във всеки случай, аз не мога да ти напиша уроци по цигулка – каза Роджър, – дори да знаех буквите.
Изрисувания се поколеба и поклати глава.
– Не – каза той. – Вие двамата само ще ме забавите. Ще прекарам седмици сред пустошта, а вие не можете да понесете това.
– Не можем да го понесем ли? – попита Лийша. – Роджър, затвори капаците – нареди тя.
И двамата мъже я погледнаха странно.
– Направи го – нареди тя отново, Роджър отиде, спря достъпа на светлината и колибата се изпълни с гъст мрак.
– Мазето – каза тя и Изрисувания вдигна капака за трапа, откъдето бяха взели демоногъня. Въздухът, който излезе оттам, беше пропит с миризмата на химикали.
Лийша ги поведе надолу в мрака, вдигнала високо шишенцето си. Мина покрай няколко фенера на стената и допълни химикали в стъклените им буркани, но защитените очи на Изрисувания, които виждаха в абсолютен мрак не по-зле отколкото посред бял ден, вече се бяха разширили, още преди светлината да изпълни стаята.
Долу в мазето бяха поставени тежки маси и там, разпънати пред него, лежаха половин дузина ядрони, разрязани до различна степен.
– Създателю! – извика Роджър и се задави. Той изтича нагоре по стълбите и те го чуха как се опитва да си поеме въздух.
– Е, може би, Роджър още не може да го понесе – съгласи се Лийша, ухилена. Погледна Изрисувания. – Знаеше ли, че дървесните демони имат два? Стомаха, имам предвид. Единият се намира над другия, като пясъчен часовник.
Тя взе инструмент и започна да бели слоеве от плътта на демона, за да покаже.
– Сърцата им са встрани от центъра, долу вдясно – допълни тя, – но има пролука между третото и четвъртото им ребро. Нещо, което всеки човек, който иска да нанесе смъртоносен удар, трябва да знае.
Изрисувания наблюдаваше с изумление. Когато отново погледна към Лийша, сякаш я виждаше за пръв път.
– Откъде ги намери тези...?
– Кратък разговор с дърварите, които ти изпрати да патрулират из този край на Хралупата – каза Лийша. – Радваха се да ми услужат с екземпляри. И това не е всичко. Тези демони нямат полови органи. Всичките са безполови.
Изрисувания я погледна изненадано.
– Как е възможно това? – попита той.
– Случва се често при насекомите – отвърна Лийша. – Имат работнически касти, които се трудят и защитават кошера, и полови касти, които го управляват.
– Кошера? – попита Изрисувания. – Имаш предвид Ядрото?
Лийша сви рамене.
Изрисувания се намръщи.
– В гробниците на Анокх Слънце имаше рисунки, рисунки на Първата демонска война. Някои от тях изобразяваха странни видове ядрони, каквито досега не съм виждал.
– Не се изненадвам – кааа Лийша. – Толкова малко знаем за тях.
Тя се пресегна и хвана ръцете му.
– През целия си живот съм усещала, че чакам нещо по-голямо от това да варя лекове за настинка и да израждам деца – каза тя. – Това е моят шанс да променя живота на доста повече от шепа хора. Според теб наближава война? Роджър и аз ще ти помогнем да я спечелиш.
Изрисувания кимна и стисна ръцете ù в отговор
– Права си – каза той. – Хралупата оцеля в онази първа нощ точно толкова заради вас с Роджър, колкото и заради мен. Трябва да съм пълен глупак, да не приема помощта ви.
Лийша пристъпи напред и посегна в качулката му. Ръката ù беше хладна на допир и той притисна лицето си в нея.
– Тази колиба е достатъчно голяма за двама – прошепна тя.
Очите му се разшириха и тя усети, как се напрегна.
– Защо това те ужасява повече от битката с демони? – попита тя. – Толкова ли съм отвратителна?
Изрисувания поклати глава.
– Разбира се, че не – каза той.
– Тогава какво? – попита тя. – Няма да те държа настрана от войната ти.
Изрисувания замлъкна за малко.
– Двама скоро ще станат трима – каза той накрая и се отдръпна от ръцете ù.
– Толкова ли е ужасно това? – попита тя.
Изрисувания си пое дълбоко въздух и отиде до следващата маса, без да поглежда Лийша в очите.
– Онази сутрин, когато се борех с демона... – каза той.
– Помня – подтикна го Лийша, когато той не продължи.
– Демонът се опита да избяга обратно в Ядрото – каза той.
– И се опита да те завлече със себе си – каза Лийша. – Видях как и двамата ставате мъгляви, и потъвате под земята. Ужасих се.