Руско взе халбата му и я напълни отново.
– За Грег – каза той – добър вестоносец и звяр в пазарлъка.
Рейджън кимна, двамата мъже чукнаха чаши и пиха.
– Още една? – попита Руско, щом Рейджън удари с халбата по бара.
– Грег е написал в дневника си, че ти си звяр в пазарлъка – каза Рейджън – и че първо ще се опиташ да ме напиеш.
Руско се разхили и отново напълни халбата.
– Значи след пазарлъка, вече няма нужда да те поя за сметка на заведението – каза той и я подаде на Рейджън със свежа глава.
– Но ще ти се наложи, ако искаш пощата ти да стигне до Мливари – каза Рейджън, ухилен, и прие халбата.
– Ти май ще излезеш по-голям инат и от Грег – измърмори Руско и напълни собствената си чаша. – Ето – продължи той, след като пяната мина ръба, – сега и двамата ще можем да се пазарим пияни. Двамата се разсмяха и отново удариха чаши.
– Какви са новините от Свободните градове? – попита Руско. – Красианците още ли настояват да се самоунищожат?
Рейджън вдигна рамене. – По всичко личи, че да. Спрях да ходя до Красия преди няколко години, след като се ожених. Прекалено далече и прекалено опасно.
– Значи фактът, че покриват жените си с одеяла, няма нищо общо с това? – попита Руско.
Рейджън се разсмя. – Не помага – отговори той, – но това не им пречи да ни мислят нас, Северняците, та дори и вестоносците, за страхливци, само защото не се навираме нощем между шамарите на ядроните.
– Може би нямаше така да налитат на бой, ако поглеждаха по-често жените си – замисли се Руско. – Ами Анжие и Мливари? Херцозите все още ли са на нож?
– Както винаги – отговори Рейджън. – Юкор се нуждае от дървесината на Анжие, за да движи рафинериите си, и от зърното им, за да изхрани народа си. Райнбек се нуждае от метала и солта на Мливари. Трябва да търгуват, за да оцелеят, но вместо да си улеснят живота, прекарват цялото си време в кроежи как да се измамят един друг, особено когато някоя пратка се изгуби по пътя заради ядроните. Миналото лято демони нападнаха каруца със стомана и сол. Избиха водачите, но оставиха почти целия товар непокътнат. Райнбек си го прибра, но отказа да плати, защото той го бил спасил.
– Херцог Юкор трябва да е побеснял – каза Руско.
– Извън кожата си – съгласи се Рейджън. – Аз му съобщих новината. Лицето му почервеня и се закле, че Анжие няма да види и прашинка сол, докато Райнбек не плати.
– Райнбек плати ли? – попита Руско и се наведе напред в очакване.
Рейджън поклати глава.
– Направиха всичко възможно, за да се уморят един друг от глад за няколко месеца и накрая Гилдията на Търговците плати, само и само за да разпратят стоките си преди да дойде зимата и да им изгният в склада. Сега Райнбек им е ядосан, понеже са клекнали пред Юкор, но те му спасиха реномето и пратките отново потеглиха, което беше най-важното за всички освен за онези две псета.
– Ще е добре да внимаваш как наричаш херцозите – предупреди Руско – дори и толкова отдалеч.
– Кой ще им каже? – попита Рейджън – Ти? Момчето? – той направи знак към Арлен. И двамата се разсмяха.
– И сега трябва да занеса новини на Юкор от Речен Мост, което само ще влоши нещата – каза Рейджън.
– Онзи град на границата на Мливари – каза Руско, – само на ден път от Анжие. Там имам познати.
– Не, вече нямаш – отвърна Рейджън многозначително и мъжете се умълчаха за момент.
– Стига толкова лоши новини – каза Рейджън и стовари чантата си на бара. Руско я погледна усъмнено.
– Това не ми прилича на сол – каза той – и хич не ми се вярва, да съм получил толкова писма.
– Имаш шест писма и дузина колети – каза Рейджън и подаде на Руско няколко сгънати листа. – Всичко е описано тук заедно с останалите писма в чантата и колетите в талигата, които трябва да бъдат раздадени. Дадох на Силия копие от списъка – предупреди той.
– За какво са ми тоя списък и тая пощенска чанта? – попита Руско.
– Говорителката е заета и не може нито да разнася пощата, нито да чете на неграмотните. И те писа доброволец.
– И как ще ме компенсират за това, че прекарвам работното си време в четене на местните неграмотни? – попита Руско.
– С удовлетворението, че си свършил едно добро дело за ближните си? – попита Рейджън.
Руско изсумтя.
– Не дойдох в Потока на Тибит, за да си търся приятели – отговори той. – Аз съм бизнесмен и правя много за този град.