Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Въведение
Неделна разходка с кола
В един слънчев неделен следобед Боб и Сю напъхаха трите си подрастващи щерки в колата и цялото семейство потегли към морския бряг за ленива разходка. Боб шофираше, а Сю седеше до него и току се обръщаше назад, за да се включи в оживения разговор на момичетата. На Боб му се струваше, че и четирите говорят сякаш едновременно, а думите им се сливаха в изморителна и напълно безсмислена звукова лавина. Направо не издържаше повече.
— Не може ли всички да млъкнете за малко, моля! — изрева той.
Настана мъртва тишина.
— Защо? — тихичко се обади Сю.
— Защото се опитвам да шофирам! — отвърна той отчаян.
Жените се спогледаха напълно объркани и смутени.
„Опитва се да шофира ли?“ — недоумяваха те.
Просто не разбираха каква е връзката между техния разговор и неговото шофиране. Той пък не можеше да разбере що за разговор е това — говореха сякаш едновременно, понякога на съвършено различни теми и като че изобщо не се слушаха една друга.
Защо просто не могат да помълчат и да го оставят да се съсредоточи върху шофирането? Бърборенето им вече го разсея веднъж и така изпусна отбивката от магистралата.
Основният проблем, залегнал в тази случка, е следният: мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други — просто различни. Вече от години този факт е добре известен на учените, антрополозите и социобиолозите. Но също така до болка им е ясно и това, че ако заговорят за него публично в този наш крайно „равноправно“ ориентиран свят, обществото по всяка вероятност много бързо ще ги низвергне. Защото нашето общество си е навило на пръста, че мъжете и жените притежават напълно еднакви способности, умения и потенциал — и то точно днес, когато, по ирония на съдбата, науката започва да доказва, че те всъщност са напълно различни.
Но накъде ни води всичко това? Като общество почвата под краката ни е твърде несигурна. И само ако съумеем да осъзнаем разликите между мъжете и жените, най-сетне ще започнем да градим бъдещето си наистина с колективни сили, а не въз основа единствено на индивидуалните ни слабости, както досега. В тази книга се облягаме върху огромния напредък, постигнат напоследък в областта на науката за човешката еволюция, и показваме как извлечените от тези достижения уроци могат да бъдат приложени към взаимоотношенията между мъжете и жените. Заключенията, до които стигаме, могат да ви се сторят спорни. Или противоречиви. На моменти дори крайно смущаващи. Но те несъмнено ще помогнат на всички ни да си обясним и наистина да разберем онези странни неща, които стават между мъжете и жените. Да можеше само Боб и Сю да бяха прочели всичко това, преди да потеглят на своята неделна разходка с кола…
Защо написването на тази книга бе толкова трудно
Написването на тази книга ни отне три години и ни струваше над 400 000 км обиколки. По време на предварителните проучвания прегледахме купища документи, интервюирахме много специалисти и изнасяхме семинари в Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайланд, Хонконг, Малайзия, Англия, Шотландия, Ирландия, Италия, Гърция, Германия, Холандия, Испания, Турция, САЩ, Южна Африка, Ботсуана, Зимбабве, Намибия и Ангола.
Една от най-трудните ни задачи беше да накараме обществените и частните организации да коментират събраните факти. Например по-малко от 1% от всички пилоти в търговската авиация са жени. Но когато се опитахме да обсъдим този факт с отговорни служители на различни авиокомпании, те всички посрещнаха с истински ужас предложението ни да изкажат мнение по въпроса, защото се бояха, че ще бъдат обвинени в антифеминизъм и сексизъм1, тоест „полова пристрастност“. Мнозина ни отказваха с категоричното „без коментар“, а някои организации дори ни заплашваха със съд, ако името им бъде споменато в книгата. По принцип жените на ръководни постове бяха по-склонни да сътрудничат, въпреки че повечето веднага заемаха отбранителна позиция, предполагайки, преди още да са разбрали за какво точно става дума, че проучването ни е опит за атака срещу феминизма. Някои от авторитетните мнения, документирани от нас, получихме от ръководни корпоративни служители и университетски преподаватели „при изключен микрофон“, в полутъмни кабинети, зад залостени врати и при изрично поискани и дадени гаранции, че няма да ги цитираме, нито ще споменаваме имената на ръководените от тях организации. Мнозина изказваха две мнения — едното съобразно модерната крайно „равноправно“ ориентирана обществена настройка, а другото отразяваше истинските им лични убеждения, но то в никакъв случай не биваше да бъде цитирано.
1
Сексизъм — понятие от съвременната социология, обозначаващо привързаността към теорията за различните умения и способности на двата пола, като се подчертават предимствата, а следователно и по-големите права на мъжете — Б. прев.