Различието не е нещо противоположно на равенството. Равенство означава човек да е свободен да избира и да прави нещата, които иска. А различието се изразява в това, че мъжете и жените може и да не искат да правят едни и същи неща.
Целта ни е да видим обективно взаимоотношенията между мъжа и жената в двойката, да обясним историческото им развитие, включените в тях най-различни значения и предпоставки, както и да предложим техники и стратегии за постигане на по-щастлив и удовлетворителен начин на живот. Няма да преливаме от пусто в празно с разни предположения или модни „равноправни“ клишета. Ако нещо прилича на патица, кряка като патица, ходи, клатейки се като патица, и има достатъчно очевидни факти, които да доказват, че това е патица — е, в такъв случай, за нас то ще е патица и нищо друго.
А очевидните факти, с които разполагаме в подкрепа на нашето твърдение, са, че двата пола са вътрешно обусловени да действат по различни начини. Но с това съвсем не искаме да кажем, че който и да било от тях е длъжен или би трябвало да се държи по някакъв точно определен начин.
Въпросът „природа или възпитание“
Мелиса роди близначета — момиче и момче. Тя пови Жасмин в розово одеялце, а Адам — в синьо. Роднините донесоха за подарък на Жасмин меки пухкави играчки, а на Адам — детска футболна топка и мъничък екип на футболист. Когато се обръщаха към Жасмин, всички нежно гукаха, говореха гальовно и непрекъснато й повтаряха колко е хубава и сладка, но обикновено само жените я вдигаха и гушкаха. Мъжете насочваха вниманието си предимно към Адам, като му говореха приповдигнато високо, боцкаха го с пръст по коремчето, подхвърляха го и му предричаха бъдеще на футболист.
Позната история. Но тя поставя все пак един важен въпрос: дали поведението на възрастните е предопределено от човешката ни биология, или е заучено, предавано от поколение на поколение? Дали става дума за природа, или за възпитание?
През по-голямата част от XX век психолозите и социолозите вярваха, че в повечето случаи нашите постъпки и предпочитания са заучени от средата, в която живеем и от социалното ни обкръжение. И все пак знаем, че възпитанието е нещо заучено — майките осиновителки, независимо дали са човешки същества, или маймуни, обикновено се справят великолепно с обучението на осиновените си деца. От друга страна, учените възразяваха, че биологията, химията и хормоните играят първостепенна роля в този процес. От 1990 г. насам вече имаме убедителни доказателства в подкрепа на това тяхно твърдение, а именно, че хората се раждат с почти изцяло зареден софтуер в мозъка, фактът, че в течение на милиони години мъжете са били предимно ловци, а жените — възпитателки, диктува дори днес човешкото поведение, съждения и приоритети. Едно обширно проучване на Харвардския университет показва, че ние не само се държим по различен начин към бебетата момиченца и бебетата момченца, но при това си служим с различни думи и словесни изрази. На бебетата момиченца нежно нашепваме: „Толкова си сладка“, „Ти си едно малко сладурче“, „Ти си една мъничка красавица“, а когато говорим на бебета момченца обикновено повишаваме глас и казваме: „Ей, юнак!“ и „Охо, ама че си силен!“.
И все пак не това, че даваме кукли Барби на момиченцата и кукли Супермен на момченцата, формира тяхното поведение; то просто го „отключва“. Проучването на Харвардския университет доказва, че различното държане на възрастните към бебетата момченца и бебетата момиченца само подсилва вече съществуващите различия между тях, заложени в мозъка им още преди раждането. Когато пуснете малко пате в езеро, то веднага започва да плува. Ако надникнете под повърхността на водата, ще видите, че има ветрилообразни ципести крачета. А ако анализирате мозъка на патето, ще откриете, че той е еволюирал със заложен в него „плавателен модул“. И това, че патето се е озовало в даден момент в езерото, не е главната причина за неговото поведение.
Многобройни изследвания показват, че ние, хората, сме по-скоро продукт на нашата биология, отколкото жертви на някакви обществени стереотипи. Мъжете и жените са различни, защото ориентацията на мозъка им е различна. Именно това е причината да възприемаме света по различен начин и да имаме различна ценностна система и приоритети. Не по-добри или по-лоши — просто различни.