— Виждам нещо да стърчи на хоризонта.
Пиъри хвърли един поглед, после каза:
— Това е скала.
— Трябва да е доста висока.
— Тогава това е една проклета висока скала.
— Може би това е грамада камъни, струпани за ориентир — предположи Греса. — Може би все пак някой ни е преварил.
— Не — отсече Амундсен. — Това нещо трябва да е високо поне шест метра.
— Тогава… тогава са проклетите извънземни — въздъхна Пиъри. — Сложили са по една кула на двата полюса.
Той погледна назад, в посоката, от която бяха дошли, като че ли наистина си мислеше да се върне обратно, без дори да са приключили с последните няколко мили, но после поклати глава и отново тръгна напред. Амундсен и Греса мълчаливо го последваха.
То ставаше все по-високо, колкото повече го наближаваха и те започнаха да осъзнават, че бе много по-голямо и много по-широко, отколкото бяха предположили. Разчитайки на простото пресмятане, те погрешно бяха преценили разстоянието до полюса. Изминаха още десет мили преди да стигнат до него: цилиндрична стоманена островърха кула, широка шест метра и висока тридесет.
Въздухът се изпълни и земята потрепери от дълбок тътнещ шум, почти с по-малка скорост от тази на звука и след няколко минути стана очевидно, че кулата се завъртваше бавно в посока обратно на часовниковата стрелка.
— Една ос — каза Амундсен, смеейки се. — Каква велика шега!
— Пикая на шегата им! — каза Пиъри и като разкопча панталоните си, направи точно това. Урината му замръзна там, където се бе изляла върху метала.
Греса заобиколи от другата страна, после ахна:
— Елате тук.
Амундсен и Пиъри се втурнаха зад стълба и я намериха, коленичила до две тела. И двете бяха замръзнали, но съвършено запазени. Единият бе нисък с дълга, черна коса и голям нос, а другият беше по-строен и с по-хубава структура.
— Кук — каза Пиъри, взирайки се в мургавия.
— Скот — каза Амундсен, гледайки другия.
Пиъри тъжно поклати глава.
— Може би не трябваше да се заклевам, че ще го видя в Ада.
Греса се приведе и измъкна лист хартия от свития юмрук на Кук.
— Оставили са ни бележка — каза тя.
Пиъри я взе от нея, като че ли беше отровна змия и като я държеше на една ръка разстояние, започна да чете:
— „На 73 ден от дванайсетата година след възкресението, Фредерик А. Кук и Робърт Ф. Скот стъпиха на това място, Южния полюс на тази толкова необикновена планета, която сме принудени да считаме за свой дом.“ Света Майко на кучетата, та те са били тук от години? „Поздравяваме сърдечно всички други, които ще дойдат тук, затова, че са успели в най-трудното начинание и ние ви умоляваме да си припомните, че единствените победители в такива стремления са тези, които са открили това, което търсят в собствените си сърца.“ Какви лайна!
— Не, не е вярно — възрази Амундсен. — Това е истината, чистата и проста истина. И това, по дяволите, е много по-приятна гледка от бележката, която оставих на Скот, когато го победих на Южния полюс на Земята.
— Ха! Чуй това: „Ако Робърт Пиъри или Роуалд Амундсен някога стъпят на това място, ние дори сега признаваме техния успех и оставяме телата си тук като доказателство за нашия успех. Ние ви каним да се присъедините към нас в следващото ни пътешествие, да изкачим най-високия връх на планетата, където и да се намира. Не сме се забързали за там чак толкова и тъй като веднъж вече Скот беше измръзнал до смърт и ми каза, че не е кой знае колко приятно, предполагам, че ще може да ни намерите при по-тропични климатични условия през годините, които идват. Искрено ваш: Фредерик А. Кук.“
Пиъри смачка бележката и я хвърли върху мъртвото туловище на съперника си.
— Арогантно копеле — изръмжа той.
Амундсен кимна:
— Разбира се, че е. Не разбираш или, че точно това иска да ти каже.
Пиъри не отговори. Той просто се взираше в далечината.
— И какво иска да каже той? — попита Греса.
Амундсен поясни:
— Той ни казва да не се предаваме. Ако някой те победи, не се отказвай, защото винаги имаш шанс да победиш в нещо друго. Хората, които са ни захвърлили на тази планета, се опитват да задушат амбициите ни, да ни дресират. Да ни опитомят. Но ние не можем да им позволим да направят това. Такива като нас са длъжни да поддържат духа жив, да продължат да дълбаят в сърцето на висшето знание. Да поддържат стремежите и свободата живи, дори и пленени.
Той махна с ръка към стълба до тях.
— Пиъри постъпи правилно преди малко: пикай върху това. Пикай върху цялата ситуация, върху всеки, който се опитва да контролира живота ти. Прави това, което ти е угодно, тук или където и да е.