— Ти четеш нещо страхотно хубаво между редовете — каза Пиъри.
— То е там, за да се прочете.
Пиъри се навъси:
— Да пикая върху това, а? Като че ли това има някакъв смисъл?
— То има смисъл. Означава, че си жив. Какво ще правиш, ще се върнеш с провесен нос и ще гледаш как всички останали се забавляват за твоя сметка? Нека направим това, което предлага Кук: да намерим най-високата планина в света и да се изкачим на нея.
— Дори и след като той вече е развял знамето на върха й?
— Дори и тогава. Ще забием знамето си до неговото и заедно ще покажем среден пръст на боговете. А после ще намерим дори по-голямо предизвикателство. Може би ще построим ракета и ще отидем на звездите.
Пиъри погледна надолу към двете тела до краката си. Беше някак си нелепо как съперниците им лежаха, проснати върху леда и в същото време да знае, че те се скитаха свободни някъде другаде, правейки поразии и разстройвайки внимателно планирания ред. Гримасата на недоволство бавно се стопи. Хилейки се, той каза:
— Звездите, а? Какво, по дяволите. Добре. Поне ще има какво да правим.