— Чудесно — Блеър отговори с охота. — Искате ли да дойда в офиса ви?
Оуен се умълча. Блеър можеше да чуе стола му да скърца и да види неговия Трибека офис, дизайн на Филип Старк, чудейки се дали е подходящо място за среща. Представи си го висок и рус, загорял от тенис корта, точно като баща й. Но Оуен Уелс можеше да бъде с десет години по-млад от баща й и много по-хубав. Замисли се дали знаеше колко е секси с двете У в имената си.
— Защо не се срещнем в хотел „Комптън“? Има малък уютен бар, където е спокойно — той се засмя. — Мога да ви взема една кола, макар и да знам от баща ви, че предпочитате „Дом Периньон“.
Блеър се изчерви. Този глупак баща й — какво ли още беше казал?
— О не, кока-кола е добре — заекна тя.
— Добре. Ще се видим в четвъртък вечерта. Ще нося вратовръзката на „Йейл“.
— Доскоро — Блеър се опитваше да поддържа официален тон, въпреки разгорещената си фантазия Оуен-в-офиса.
— Благодаря много, че се обадихте — тя прекъсна разговора и погледна право в позлатеното огледало пред нея. С къса коса сега сините й очи изглеждаха по-големи и изразителни.
Ако действително беше актриса, с главната роля във филма на собствения си живот — нещо, което винаги обичаше да си представя, това щеше да бъде ключовият момент: денят, в който преобрази външния си вид и започна да репетира най-важната роля в кариерата си. Погледна часовника. Имаше само половин час преди гимнастиката в „Констънс“. Нямаше смисъл да бърза, не и когато „Бендел“ беше само на няколко преки разстояние и я очакваше нова рокля за срещата с Оуен Уелс в четвъртък. Напълно си заслужаваше главоболието да избяга от гимнастиката, ако новата прическа и новата рокля щяха да й помогнат да влезе в „Йейл“.
Джани пиеше кафе и флиртуваше с момчетата. Блеър му хвърли заплашителен поглед и го подкани да приключва.
— Когато сте готова, госпожице — обърна се той с безразличен тон, сякаш му беше все едно дали ще я подстриже, или не.
Блеър въздъхна дълбоко и тегли черта на миналото си — провалената й връзка с Нейт, новия противен съпруг на майка й и нейната смущаваща бременност, оплесканото й интервю в „Йейл“. Сега се прераждаше с нов имидж. „Йейл“ й даваше втора възможност и отсега нататък тя щеше де бъде господарка на собствената си съдба, щеше да напише сценария, да режисира и да играе главната роля във филма на своя живот. Можеше да види собствената си прическа като централна тема в модната колона на Ню Йорк Таймс. Корица на „Таймс“ — Великолепна брюнетка дебютира в „Йейл“ с къса коса!
Лицето й се разля в победоносна усмивка, която вече упражняваше за интервюто си с Оуен Уелс в четвъртък вечерта.
— Готова съм.
Поемите за секс са пълни с лъжи
— Е… — каза Ванеса, олюлявайки крака си до бедрото на Дан, докато лежаха голи по гръб и съзерцаваха напукания таван в спалнята, замаяни от секс. — Какво мислиш?
Ванеса вече го беше правила няколко пъти с бившия си приятел Кларк, по-голям от нея барман, с който бе за кратко през есента, когато Дан (заедно с останалите предсказуеми представители на мъжкото население) беше прекалено обсебен от Серена ван дер Удсен, за да забележи, че Ванеса е влюбена в него. Дори и да й беше за първи път, нямаше да й личи, защото тя винаги беше непоклатима. Дан, от друга страна, не беше непоклатим никога и току-що загуби девствеността си. Нямаше търпение да чуе реакцията му.
— Беше… — Дан се взираше, без да мига, в сивата изгасена крушка на тавана, чувствайки се едновременно обезсилен и свръхвъзбуден. Усещането на хълбоците им, допиращи се един в друг под плътния бургундскочервен чаршаф, бе като електрически ток помежду им, наелектризираше пръстите на краката му, коленете му, долната част на корема, лактите и върховете на косата му.
— Неописуемо — отговори най-накрая, защото наистина нямаше думи да обясни чувството. Да напише поема за секса, бе невъзможно, без да прибегне до скучните изтъркани метафори за експлодиращи фойерверки или музикално кресчендо. Дори и те бяха напълно неточни. Те не можеха да опишат истинското усещане — това, че сексът беше целият този изследователски процес, придаващ уникалност на иначе незабележимите неща. Например лявата ръка на Ванеса: това не беше особено забележителна ръка — месеста и бледа, с кафеникав мъх и осеяна с бенки. Когато правиха секс, това вече не беше същата онази ръка, която той познаваше и обичаше, откакто той и Ванеса се забиха случайно на един купон в десети клас — беше нещо превъзходно и безценно и не можеше да спре да я целува, нещо ново, възбуждащо и вкусно. О, Боже. Ето! Всичко, за което можеше да се сети, за да опише секса, звучеше като банална реклама на тестена закуска. Дори думата секс бе погрешна, а да правиш любов звучеше като евтина сапунена опера.