— Разбира се — Ванеса отговори тихо, загрижена изведнъж за Дан. Той не беше кандидатствал никъде предварително и трябваше да минат няколко месеца, преди да разбере къде ще учи следващата година. Дан беше толкова чувствителен. Това бе един от случаите, които можеха да го подтикнат към депресия и чувство за несигурност, когато се заключваше в стаята си и пишеше поеми за смърт в автомобилна катастрофа и т.н.
— Благодаря, че ми каза — каза на Руби бързо. — Ще се видим по-късно, става ли?
Дан все още я гледаше в очакване, докато затвори телефона и го хвърли на леглото.
— Приели са те в Ню Йорк — каза той, опитвайки се напразно да прикрие обвинителната нотка в гласа си. О, колко слаб, глупав и незначителен беше! Не че не се радваше за нея, но Ванеса вече беше приета, а той беше просто един висок и слаб тип, който обичаше да пише поезия и който може би никога нямаше да влезе в колеж. — Уау — добави пресипнало, — това е страхотно.
Ванеса скочи отново в леглото и дръпна чаршафа отгоре им. Стаята й се струваше по-студена сега, след като потта от страстта се охлади по телата им.
— Всъщност не е кой знае какво — отговори тя, опитвайки се да прикрие вълнението от новината. — Ти си този, чиято поема ще излезе в Ню Йоркър.
Без негово знание по време на коледната ваканция Ванеса изпрати в редакцията на Ню Йоркър една поема на Дан — „Мръсници“. Съгласиха се да я публикуват в двойното издание за Свети Валентин, което щеше да излезе по-късно тази седмица.
— Предполагам — съгласи се Дан и сви несигурно рамене. — Но все още не знам нищо… в смисъл, за моето бъдеще.
Ванеса прегърна Дан и притисна лице в бледите му кокалести гърди. Не можеше да повярва, че през есента ще учи в Нюйоркския университет. Съдбата й беше сигурна. Все още развълнувана, тя се опита да се съсредоточи върху Дан.
— Колко други седемнадесетгодишни деца познаваш, които имат публикувани поеми в Ню Йоркър? Това е прекрасно — говореше тя нежно. — В момента, в който чуят за това в приемните офиси, ще те приемат навсякъде, където си кандидатствал, може би дори и там, където не си подал документи.
— Може би — отговори глухо Дан. Лесно й беше. Вече беше вътре.
Ванеса се подпря на лакти. Имаше един сигурен начин да накара Дан да се чувства по-добре, поне за малко.
— Помниш ли какво правехме преди да се обади Руби? — измърка тя като палаво черно котенце.
Дан се намръщи. Черните й вежди образуваха странен ъгъл и ноздрите й пърхаха. Той не очакваше да му се иска все още, но тялото му го изненада. Придърпа Ванеса върху себе си и я целуна страстно. Ако нещо можеше да накара едно момче да се чувства повече като лъв, отколкото като мишка, това бе малко мъркане.
Ми-аау.
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Бездействие
Чувал съм за бездействието на горните класове много пъти, но никога не съм знаела какво точно означава. Сега е от ясно по-ясно. Бездействие е, когато избягаш от следобедните часове и се върнеш вкъщи при приятелите да си поръчаш veggie lo mein, да пиеш шардоне и да пушиш. Когато се търкаляш с някое момче в леглото в три часа следобед. Когато пропуснеш третия час по математика, за да пробваш вталени копринени рокли от частната разпродажба на Даян фон Фюрстенберг. Когато, без да искаш, се успиш до десет часа във вторник. Упс. Миналия срок бяхме сладките послушни любимци на учителите. Този семестър сме хулиганки. Продаваме фасони. Сигурна съм, че по физическо половината клас се целуваше с момчетата на стъпалата на Градския музей на изкуствата, вместо да се набира на успоредката. Само така, момичета — да излизаш, е далеч по-приятно упражнение.
Наблюдения
Дж и едно високо луничаво момиче с несполучлива прическа се хилят в часа по танци в „Констънс Билард“. Мисля, че Дж има нов приятел. Н и приятелите му си поръчват чай в „Старбъкс“ с надеждата, че в него има нещо упоително. В е в магазина на Нюйоркския университет и си купува чаша, тениска и бейзболна шапка. Освен това претендира, че не е роб на тези неща. Д претърсва местния павилион за някое предварително издание на Ню Йоркър. С и А се наслаждават на изблик на чувства, както обикновено. Тя никога не е имала гадже за повече от пет минути, така че ще видим колко време ще продължи това…