— Добре, какво ще правим? — попита тя. — Мислех си, че ще бъде щуро да се изкачим до върха на Емпайър Стейт Билдинг. Цял живот живея тук и никога не съм се качвала. И е толкова студено. Обзалагам се, че никой няма да иде там по това време на годината. Ще бъде безлюдно и романтично като в старите филми.
Арън се засмя.
— Твърде много си излизала с Блеър. — Доведената му сестра превръщаше всичко в романтичен стар филм от петдесетте, в стремежа си да направи своя живот дори още по-екстравагантен, отколкото беше. Когато завиха по Пета, Муки изтича пред тях, подръпвайки каишката около китката на Арън.
— Хей, Муки, по-леко.
Серена пъхна свободната си ръка в джоба на черната шуба на Арън.
— Блеър беше много странна по време на групата — събиранията, които правим на обяд с първокурсничките. Изчезна, като свършихме. Дори не се появи по гимнастика.
Арън повдигна рамене и отпи.
— Може да я боли коремът, или нещо такова.
Серена поклати красивата си глава.
— Страхувам се, че ревнува — от нас.
Арън не каза нищо. Въпреки че му беше доведена сестра, беше обзет от Блеър по Коледа. Серена разсея чувствата му, но все пак мисълта, че Блеър може да ревнува от тях му се струваше странна, след като я беше преследвал през всички тези седмици.
— Е, ще се качим ли на Емпайър Стейт Билдинг? — попита Серена, като спря на следващия ъгъл и се обърна назад към Пето авеню. Покрай тях премина колона от автобуси. — Ако се качваме, трябва да вземем такси.
Арън погледна часовника си. Беше четири и десет.
— Исках да отида до вкъщи да си проверя пощата — той се ухили гузно, притеснен от това колко тъпо звучеше. — Тази седмица ще получим писмата за предварителния прием.
Тъмносините очи на Серена останаха широко отворени.
— Защо не каза? — Тя изхвърли чашата си в близкото кошче и се затича. — Хайде, Мук! — извика, и боксерът затопурка щастливо след нея. — Нека да си идем вкъщи и да видим дали твоят умен татко е влязъл в „Харвард“!
Б прави малка услуга на Дж
По природа Джени беше свенлива и трудно се сприятеляваше, но успя да спечели една приятелка от консултантската група.
— Знаеш ли, никога не бях забелязвала размера на… сутиена ти — промърмори Елиз срамежливо, докато прибираше учебниците в чантата си на път за вкъщи.
От двете им страни момичетата затваряха вратите на металните си шкафчета и крещяха помежду си, докато тичаха надолу по стълбите и през вратите на училището.
— Да бе, да — отговори Джени със сарказъм, докато се опитваше да натика учебника по геометрия в спортната чанта на червени и бели райета — между тетрадката си по френски език и Анна Каренина.
Елиз се ухили, уви пухкавото розово шалче около врата си и закопча черните кадифени копчета на обикновеното си вълнено палто. Определено продължаваше да изглежда така, все едно майка й я облича.
— Добре де, забелязах. Но не знаех, че това те притеснява.
Джени подпъхна къдравата си кестенява коса зад ушите и присви очи.
— Не ме притеснява.
Елиз нахлузи меката розова шапка и метна чантата си на рамо. Беше почти един фут по-висока от Джени.
— Хм, заета ли си сега? Искаш ли да правим нещо?
— Какво например? — Джени затвори ципа на черната шуба. След като вече не излизаше с Нейт и с по-големия си брат Дан, тя определено имаше нужда от нови приятели. Щеше да бъде хубаво да излезе с някое момиче, въпреки че Елиз изглеждаше превзета и незряла.
— Не знам. Да разгледаме новите гримове в „Бендел“? — предложи Елиз.
Джени вдигна глава, приятно изненадана. За момент си помисли, че Елиз ще предложи да си купят топка сладолед или да разгледат Зоологическата градина.
— С удоволствие — съгласи се, заключи вратата на шкафчето си и тръгна по стълбите. — Хайде.
На Блеър не й се вярваше, че едно подстригване може да промени абсолютно всичко. Вече изпробва целия асортимент секси блузки и авангардни поли на „Бендел“ — съвсем същите модели, които винаги носеше и изглеждаше добре в тях, но сега не й харесваше нито един. Новата й прическа бе стилна, предизвикателна и изискваше напълно нов гардероб.