— Отсега нататък ще нося само едноцветни дрехи — прошепна Блеър, докато си закопчаваше униформата, и окачи последната изпробвана рокля на закачалката. — И всичко трябва да бъде с яка.
Тя дръпна червената кадифена завеса и тръсна шестте последни блузи на „Даян фон Фюрстенберг“ в ръцете на продавачката.
— Промених решението си. Искам класически костюми в морскосиньо и в черно и чисто бели ризи с яки.
Искаше й се да изглежда секси в стил парижанка-с-обикновена-черна-рокля-караща-колело-с-франзела-в-ръката. Французойките привличаха Нейт. Той се отклоняваше от пътя си, за да мине покрай L’ecole Française и да хвърли поглед на момичетата с късите им сиви поли, високи токчета и прилепнали пуловери с V-образни деколтета. Тези уличници.
Скоро Блеър намери първата дреха от новия си гардероб и перфектния тоалет за интервюто в четвъртък вечерта — морскосиня трикотажна рокля на „Ле Бест“ с мънистен колан и малка бяла дантелена якичка на врата. Беше официална и заинтригуваща — точно това, което Блеър търсеше. Тя плати роклята и слезе по стълбите на етажа за козметика. Искаше да си купи морскосиня спирала и червило в мек цвят, което да не бъде толкова предизвикателно като любимото й светлорозово или тъмночервено.
— Виж кой е тук — прошепна Джени на Елиз пред щанда на „Стила“.
— Здравей, Блеър.
— Страхотна прическа! — добави Елиз ведро.
Блеър се обърна и видя две от първокурсничките в контролната група: наистина нуждаещата се от операция на гърдите Джени и отчаяно нуждаещата се от нов външен вид Елиза, или както там се казваха, я гледаха с възхищение. С ужас установи, че изпробваха нейните червила. Не можеха ли просто да се задоволят с „Мейбълин“?
Елиз се намръщи на блестящите черни сенки за очи в ръката й.
— Това става ли?
Да, става. Но още си прекалено малка.
Блеър не можеше да не им даде малко сестрински съвети. Намести на ръката си пазарската чанта на „Бендел“ на кафяви и бели райета и се залови за работа.
— С твоята кожа, бих пробвала нещо по-светло.
Тя взе една мостра светлозелени сребристи сенки за очи.
— Това ще подчертае светлия тон в очите ти — инструктира я тя, като се наслаждаваше на момента.
Елиз взе мострата и намаза малко клепачите си. Сенките почти не се забелязваха, но привличаха светлината и сините й дребни събрани очи сега изглеждаха по-светли и по-хубави.
— Уау! — възкликна тя възхитена.
Джени посегна към сенките.
— Може ли?
Блеър ги грабна.
— Определено не. На теб ти трябва нещо в бежово или прасковено.
Блеър не можеше да се познае. Най-странното беше, че се забавляваше.
— Ето — тя подаде на Джени дебел ръждивочервен молив за очи, — не е толкова ярък, колкото изглежда.
Джени прекара внимателно една линия по ръба на клепача си и премигна. Изведнъж изглеждаше по-голяма, а цветът придаваше на кафявите й очи приятен кехлибарен блясък. Тя се наведе напред да сложи и на лявото око, но нещо в отражението на огледалото привлече вниманието й. Или някой, ако трябва да бъдем по-точни.
Магазинът гъмжеше от хора, които се трупаха на зимните разпродажби, но „Бендел“ продаваше само дамски стоки и всички клиенти бяха жени. Всички, с изключение на един.
Той изглеждаше на шестнадесет, висок и слаб с рошава руса коса, с шоколадовокафяво яке от рипсено кадифе и дънки, които висяха свободно на издълженото му тяло. Подобие на типа от рекламата на „Итърнити“ за мъже на „Калвин Клайн“, но не толкова едър.
— Уау! — каза нежно Джени.
— Не е ли секси? — подчерта Блеър. — Размажи го малко с пръст. Трябва да си сложиш и кафява спирала. Ще направи очите ти по-големи.
— Не, имам предвид него — поясни Джени, — зад мен.
Блеър погледна назад и видя един страхотен, твърде малък за нея рус красавец да разглежда внимателно козметиката на „Бендел“. Тя се обърна към Джени.
— Какво, харесва ли ти?
Елиз се изхили.
— Има вид на глупак.
Импровизираната кампания на Блеър за помощ на безнадеждните беше към своя край.
— Ако пазарува в „Бендел“, по всяка вероятност е гей. Защо просто не се качиш и не го заговориш, щом ти харесва?
Джени беше ужасена. Да се качи горе и да го заговори просто така, все едно е някоя отчаяна неудачница? Не и тя.