— Хайде — подтикваше я Елиз, — искаш го.
Джени се задъха от вълнение. Всеки път, когато се чувстваше по-несигурна, ставаше нещо подобно, за да й напомни нейната неувереност.
— Май трябва да си ходим — промърмори нервно, все едно че Блеър и Елиз искаха да я накиснат в някоя мръсна сделка с наркотици. Вдигна чантата си от земята. — Благодаря ти за помощта — каза бързо на Блеър. После хвана за ръка Елиз и я дръпна навън, гледайки право напред, когато мина покрай русия красавец.
Колко трогателно. Блеър въздъхна, докато ги изпращаше с поглед. Беше в толкова прекрасно настроение след обаждането на Оуен Уелс, че нямаше да й стане нищо, ако помогне на Джени, която очевидно имаше нужда. Тя извади от чантата си фактурата за роклята, взе ръждивочервения молив за очи и нарисува едно голямо сърце на гърба й. След това написа електронния адрес на Джени в „Констънс Билард“. Всички училищни електронни адреси бяха еднакви, с изключение на първата буква от името и фамилията — не беше трудно да се сети за нейния. Смачка фактурата на малка топка, мина покрай слабото момче и го замери с нея по гърба. После излетя през въртящите се врати, преди да му даде възможност да я види.
Блеър Уолдорф се правеше на добра? Ей това е промяна! Това бе нещо повече от нова прическа. Като истинска дива, тя щеше да консумира целия пакет от естетични процедури за уикенда, включително и духовно пречистване.
Все едно вече не му беше достатъчно
Както Арън вече подозираше, в мезонета на баща му и доведената му майка на Източна 72-ра улица, на масичката във фоайето го очакваше мръснобял плик от „Харвард“, точно до китайската вазичка с бели рози. Арън остави умрелия от жажда Муки да изтича през хола до кухнята с каишката на врата си и взе плика със скована ръка. Серена стоеше до него в очакване, но му се искаше да го отвори сам. Ами ако не беше приет?
Серена свали палтото си и го метна на синия тапициран стол в ъгъла.
— Каквото и да стане, пак ще те обичам — каза тя без дъх.
Арън се взираше в плика и се ядосваше, че е така напрегнат. Обикновено беше доста зрял за тези неща.
— По дяволите — каза под носа си и разпечата плика. Разгъна мръснобелия лист хартия и прочете краткия абзац два пъти. После погледна към Серена. — О-ох.
Лицето й помръкна. Какво трябваше да понесе любимият й!
— О, скъпи, толкова съжалявам.
Арън й подаде листа и тя се взря неохотно.
Уважаеми господин Роуз, получихме молбата Ви и имаме удоволствието да Ви уведомим, че сте приет в Харвардския университет в класа на…
Очите на Серена станаха огромни.
— Приет си! О, скъпи, ти си приет!
Зад тях Мъртъл — готвачката, сновеше нервно из хола с олигавения и задъхан Муки след нея. Светложълтата й униформа бе нацапана с нещо оранжево-червено и изглеждаше бясна.
— Мъртъл, Арън е приет в „Харвард“ — обяви гордо Серена. Тя прегърна силно приятеля си. — Не е ли прекрасно?
Мъртъл не се впечатли. Тя връчи кучешката каишка на Арън — на месестите й китки подрънкваха златни гривни и захабените й от труд ръце миришеха на чесън.
— По-добре вземи със себе си кучето, където отиваш — скара му се тя, преди да замине към кухнята с новите си маратонки „Найк“.
Серена и Арън се изхилиха съзаклятнически.
— Мисля, че това заслужава да го отпразнуваме, нали? — попита Арън, чието облекчение видимо го въодушеви.
Серена почеса елегантно прекрасния си, осеян с лунички нос.
— Знам къде пазят шампанското.
Блеър се качи с асансьора до мезонета на родителите си с изглед към Сентръл Парк на 72-ра улица. Когато вратите на асансьора се отвориха, тя веднага позна новото морскосиньо кашмирено палто на Серена, захвърлено небрежно във фоайето върху стол „Луи XVI“. Все още й беше трудно да свикне с идеята, че Серена се разхожда в къщата й дори когато нея я няма.
— Блеър? — гласът на Серена отекна от бившата стая за гости, която сега беше стаята на Арън. — Ела тук. Къде беше?
— Чакай малко — извика Блеър. Тя свали светлосиньото си палто с качулка и го окачи в гардероба. Никак не й се искаше да дава обяснения на Арън и Серена за новия си външен вид, докато двамата седяха по бельо, или нещо друго еднакво неприятно, но не виждаше как може да се измъкне. Ако ги игнорира, те скоро щяха да заблъскат по вратата й, да скачат нагоре-надолу в леглото й и да търсят вниманието й като двама незрели малоумници.