Тя седна до Блеър и извади от джоба си смачкан тюркоазен пакет „Америкън спиритс“. Пропуши ги, откакто тръгна с Арън, защото бяха натурални и не пристрастяваха.
Все едно има голяма разлика между напълно естествен въглероден оксид и фалшив въглероден оксид. Слезте на земята.
— Още не мога да повярвам как страхотно изглеждаш — Серена въздъхна и се възхити на прическата на Блеър, докато си палеше цигарата. — Кой можеше да предположи, че ще изглеждаш така секси с къса коса.
Блеър докосна косата си смутено. Трябваше да бъде ядосана на Серена, но вече не можеше да си спомни защо. Щом тя го казваше, значи беше секси.
Ласкателството прави чудеса.
— Опитвам се да измисля хубав подарък за Арън за влизането му в „Харвард“. Знаеш ли нещо, което желае или от което има нужда?
Сега вече Блеър си спомни защо беше ядосана на Серена. Арън. Арън. Арън. Беше толкова досадно, чак отвратително.
— Не знам — тя се прозя в отговор. — Жилище?
— Много забавно — отговори Серена. — Хей, не познаваме ли тези момичета?
Джени и Елиз вървяха по отсрещния тротоар по този неуверен начин, блъскайки се една в друга, по който се държаха четиринадесетгодишните момичета, когато трябваше да говорят с хора, от които се притесняваха.
Накрая пресякоха улицата.
— Купихме си цигари — съобщи Джени толкова небрежно, колкото можеше, все още уплашена от бягството си от училище.
Елиз извади кутия Marlboro от чантата си, но преди да може да предложи една на Джени, Серена й подаде пакет „Америкън спиритс“.
— Остави ги онези. Тези са много по-добри за теб.
Елиз кимна сериозно с глава.
— Благодаря.
Тя извади две цигари от кутията и ги налапа. Запали ги с ментовозелената си запалка „Бик“, дърпайки от двете едновременно, преди да подаде една на Джени.
Джени си дръпна леко. Когато Нейт я заряза, тя се опита да превърне пушенето в част от новия си имидж на изморена жена, но цигарите толкова дразнеха гърлото й, че само след няколко дни трябваше да ги остави.
— Е, провери ли си пощата днес? — попита Блеър и повдигна любопитно току-що оскубаните си вежди.
Джени издуха голям облак дим.
— Моят имейл?
Блеър се подсмихна вътрешно. Въпреки че русото момче от „Бендел“ изглеждаше малко тъпо, той и Джени щяха да са страхотна двойка. Дългият и красавицата с огромните гърди.
— Забрави — добави тя мистериозно.
Разбира се, на Джени сега й се искаше да излети в училище и да провери пощата си, но не можеше просто да изостави Елиз, не и когато идваха още две момичета от горния клас.
— Проклетите ботуши ме убиват. Стискат ме, както пристягат краката на японките.
Кати Фаркас седна до Блеър и разкопча сините си високи ботуши на „Чарлз Джордан“.
— Престани да хленчиш за тия ботуши — изропта Изабел Коутс, нейната неразделна приятелка. Изабел се облегна на металните перила и отпи от картонената чашка с горещ шоколад. Беше облечена в зелено палто на „Долче и Габана“ от единичната разпродажба през уикенда. Нямаше копчета и беше пристегнато в кръста с широк черен колан — като монашеска роба.
Нищо чудно, че през октомври не можеха да го продадат.
— Може би ако ти бяха пристягали краката като на японките, тези ботуши нямаше да те убиват така — продължи Изабел. — Или ако ме беше оставила да ги купя аз вместо теб, защото аз ги видях първа.
— Китайците — Джени не се сдържа да ги поправи. — Китайците стягат краката на жените.
Кати и Изабел се вторачиха в нея.
— Ти не трябва ли да си на училище? — попита Изабел.
— Пушат с нас — притече се на помощ Блеър. Беше забавно да има две сестрички от девети клас. Не че някога беше искала истинска по-малка сестра или нещо подобно.
Кати се престори, че не забелязва колко добре се държи Блеър с двете четиринадесетгодишни сополани и я прегърна. Даде й две целувки по напудрените със „Стила“ бузи.
Мляс! Мляс!
— Не мога да повярвам, че не казах нищо, но косата ти е върхът. Харесва ми, харесва ми, харесва ми! — изписка. — Толкова си смела. Чух, че ти се е оплела дъвка. Затова ли я подстрига толкова?