Телефонът й звънна, тя го сграбчи и изръмжа в него:
— Дан, ако си ти, искам да знаеш, че тъкмо си скубя космите с голи ръце и го правя за теб, което е адски поетично, ако искаш да знаеш!
— Ало? Ванеса Ейбрамс? Обажда се Кен Могул, филмов режисьор. Изпратихте ми преди няколко седмици документалния филм за Ню Йорк. Срещнахме се в парка на Нова година.
Ванеса се стегна и намести телефона на ухото си. Кен Могул бе чисто и просто един от най-известните алтернативни режисьори. На Коледа се натъкна случайно на работите на Ванеса в интернет и беше толкова впечатлен, че прелетя целия път от Калифорния, за да я види. Проблемът беше, че се появи точно в навечерието на Нова година и точно в момента, когато Дан й даваше дълга новогодишна целувка. Не е нужно да споменаваме, че Ванеса не му обърна никакво внимание, макар и да си направи труда да му изпрати готовия документален филм за Ню Йорк.
— Да, спомням си — отговори бързо, напълно смаяна, че изобщо искаше да говори с нея. — Какво има?
— Ами, ако нямаш нищо против, показах филма на Джедедая Ейнджъл, мой близък приятел, и той иска да го използва като фон за модното шоу този уикенд.
Ванеса уви краката си с черната хавлия. Беше малко конфузно да разговаря с Кен Могул, когато практически беше гола и покрита с лепкавата кафява смес.
— Джеремая кой? — попита тя. Кен винаги говореше на холивудски и този път нямаше никаква представа за какво ставаше въпрос.
— Джедедая Ейнджъл. Той е моден дизайнер. Марката му се казва „Култ към хуманността на Джедедая Ейнджъл“. Жесток. Джед казва, че ти си следващият Бертолучи. Твоят филм е като анти-_Долче Вита_. Успяла си да го разтърсиш.
Ванеса се ухили. Защо хората трябваше да говорят така превзето само защото са преуспели? Разтърсила го?
— Страхотно — отговори тя, без да знае какво да каже. — Имате ли нужда от мен?
— Просто ела на шоуто и се забавлявай. Аз също ще бъда там и искам да те запозная с някои хора. Вече си богиня на филмите, малката. Разтърсваща си.
— Супер — отговори Ванеса, в интерес на истината леко напрегната от факта, че повтори два пъти разтърсваща. — Как се казваше дизайнерът?
— „Култ към хуманността на Джедедая Ейнджъл“ — повтори бавно Кен. — Осемнадесет часа. Петък на магистрала 1. Това е клуб в Челси.
— Чувала съм за него. — Беше от тези места, които Ванеса избягваше като чумави. — Ще се видим там тогава.
— Суперстрахотно — Кен беше развълнуван. — Чао!
Ванеса затвори и обели една засъхнала коричка от коламаска на китката си. После взе телефона и набра номера на Дан, без дори да поглежда бутоните.
— Ало? — Джени вдигна след първото позвъняване.
— Здравей, Дженифър. Ванеса се обажда. — Ванеса винаги я наричаше Дженифър — по нейно настояване.
— Не знам дали Дан ще говори с теб. Не иска да говори с мен. Затворил се е в стаята си, откакто се прибра. Ужасно е и цигареният дим излиза изпод вратата.
Ванеса се засмя и се облегна на черните възглавници. Всичко в стаята й беше черно с изключение на стените, които бяха тъмночервени.
— Откъде знаеш, че не си слага гел на косата? Новата му прическа изисква доста поддържане.
Двете девойки се изхилиха.
— Чакай да видя дали ще се обади. Стой така.
— Какво има? — Дан вдигна телефона една или две минути по-късно. — Джени каза, че е спешно.
Ванеса повдигна крака си нагоре и издърпа още една лента. Сякаш се беше сраснала с кожата й. После ми говори за спешни случаи!
— Може би те интересува, че се обади Кен Могул. Каза, че някакъв дизайнер, наречен Джедедая Ейнджъл, с някаква модна марка, наречена „Хуманитарна култура“, или нещо от тоя род, ще използва моя филм за фон на модното шоу в петък вечер. Кен каза, че съм го разтърсила — тя изсумтя. — Не е ли жестоко?
— Това е фантастично — отвърна искрено Дан. — Наистина, поздравления.
Фантастично? Откога Даниел Хъмфри започна да използва думи като фантастично? Ванеса не знаеше какво да каже. Дан изобщо не усети сарказма в гласа й. Все едно му се обаждаше, за да му се похвали.
— Окей — каза тя равнодушно, — мислех, че ще искаш да го чуеш. Оставям те да работиш. — Мина й през ум да се пошегува как някога ще станат богати и известни и ще си купят големи гъзарски къщи една до друга в Бевърли Хилс. Но после се отказа. Дан можеше да я приеме на сериозно. — Обади се после, ако искаш. Окей?