Елиз намръщи луничавото си лице и погледна към широкия си ханш.
— Виждаш ли защо не мога да ям на обществени места? — измърмори тя. Дънките бяха 9 процента ликра, но това не променяше много нещата — имаше плосък корем и закръглени бедра. Тя издиша въздуха безсилно и отпусна корема си. — Окей, забрави. Следващия чифт.
Когато Елиз се измъкна от отхвърлените дънки, Джени й подаде едни красиви дънки „Севън“, които бяха на разпродажба и можеха да бъдат голям удар, ако й станеха. Забеляза светлосиньото дантелено бельо на Елиз и бързо отвърна поглед, преди да я хванат, че гледа.
Елиз взе дънките, обу крачолите и ги вдигна по хълбока.
— О, Господи. Не мога да повярвам, че забравих да ти го кажа — каза тя, докато ги закопчаваше. — Преди часа по творческо писане, в тоалетната чух Кати Фаркас и Изабел Коутс да говорят за Нейт Арчибалд. За малко да отиде в затвора, хванали го в парка да продава дрога на дванадесетгодишни. Баща му отишъл в полицията и платил гаранцията, но ще трябва да ходи на рехабилитация. Вие не бяхте ли заедно по едно време? Чула ли си за това? Не е ли шантаво?
Джени не беше чула нищо и не беше съвсем сигурна как се чувства. Нейт я заряза завинаги като досадна муха и според нея си беше получил заслуженото. Освен това, Нейт беше от тези мъже, които винаги изплуваха невредими на повърхността. Трябваше ли да губи повече време в притеснения и мисли за него? Погледна към Елиз, която се бореше с бакърените копчета на дънките. Стояха й перфектно навсякъде, но бяха така опънати в ханша, че щеше да е невъзможно да седне.
— Защо не пробваш следващия размер?
Елиз присви очи упорито. Често правеше това и Джени се замисли дали не се нуждае от очила.
— Защото, Госпожице Нулев размер, аз съм седми размер, не девети. Дай ми други дънки и престани да гледаш тлъстините ми.
— Не гледам — настоя Джени и й подаде ластични дънки „Лий“.
Имаха дупки на джобовете и широка ниска талия, което изглеждаше подходящо за хълбоците на Елиз.
— Никой няма да знае какъв размер носиш. Аз няма да кажа — Джени се сети за собствения си размер. Нямаше намерение да кани Елиз в пробната, докато облича сутиените. Да, вярно е, вече бяха интимни приятелки, но трябваше ли Елиз да разбира, че не е просто D, а двойно D? Все пак, щеше да е гадно да не извика от своя страна Елиз в пробната, след като тя я покани.
Елиз се намръщи на дънките.
— Тези изглеждат голямо менте.
— Какво ще правиш тогава? — попита Джени и подхвърли дънките на пейката зад себе си.
Елиз закопча униформата и обу черните си ниски обувки. Джени остана смаяна колко прилична-и-сладка-малка-ученичка изглеждаше Елиз, докато не я опознаеш.
— Ще взема „Севън“. Знам, че сега не стават, но смятам да отслабна 5 кг преди края на годината. И ти ще ми помогнеш.
Джени кимна. Не че тя не си купуваше неща, които й бяха малки.
Да, наричаше се мотивационно пазаруване. Правеха го всички амбициозни момичета.
Пробните в отдела за бельо бяха мръсни, претъпкани и лошо осветени. С гръб към Елиз, Джени свали шала си. После съблече пуловера си и го метна върху стола в ъгъла. След това свали бялата тениска и покри несъзнателно гърдите си с ръце.
— Кой сутиен ще пробваш първо? — попита Елиз, докато преглеждаше пластмасовите закачалки, които Джени беше награбила. — Черния дантелен с готината закопчалка или белия удобен сутиен с широки презрамки?
— Подай ми черния — промърмори Джени и я доближи да го вземе. Тя разкопча грозния си бежов суперподдържащ сутиен „Бали“, който падна на земята и започна да се мъчи с черния сутиен, продължавайки да се прикрива с ръце. Презрамките на черния сутиен бяха по-къси и закопчалката беше странен метален клипс. Джени вдигна глава и срещна погледа на Елиз в огледалото. Пробната имаше тристенни огледала — тоест нямаше голяма полза Джени да й обръща гръб.
— Да ти помогна ли? — Елиз се доближи.
Джени се стегна. Можеше да забрави за свенливостта си. При всички положения Елиз ще види гърдите й. Тя свали ръцете си и се обърна с лице към нея.
— Ще освободиш ли малко презрамките? — попита, опитвайки се да звучи равнодушно и подаде сутиена на Елиз — гърдите й висяха пред нея като втасало тесто за хляб. Трябваше да признае, че й олекна. Олекна й, но се смути.