— Честно казано, не знам защо съм тук — кисело отговори Арън. Той разкопча светлозеленото яке „Ле Бест“ — подарък от Серена, и го закопча отново. Беше от твърда памучна материя и шумолеше силно при движение — прекалено екстравагантно за вкуса му, но според Серена не можеше да отиде на шоуто и да седи на третия ред, без да носи дрехите на самия дизайнер. Арън беше очарован от наелектризиращото напрежение във въздуха. Все едно си на рок концерт. Но всяка прилика беше случайна, защото се бяха събрали, за да гледат… дрехи.
Снегът навън падаше равномерно върху ярко осветения град. Блеър можеше да си представи каква лудост щеше да бъде да вземе такси тази вечер — всички полуголи и замаяни и всички убедени, че заслужават следващата кола. Тя изрита задната част на стола на Ники Хилтън с равните си черни кожени обувки „Ле Бест“ и се прозя за петдесети път. Докато отваряше широко устата си, светлините изведнъж угаснаха и музиката спря. Шоуто започваше.
Колекцията беше за следващата есен, а темата — Малката Червена шапчица. Сцената пресъздаваше гората от приказката с тъмнокафяви кадифени дънери и ниски клони, покрити с лъскави смарагденозелени копринени листа. Разнесе се мелодията на флейта и внезапно Серена изскочи със сивата си плисирана пола на „Констънс Билард“, червени кожени ботуши над коляното и малка вълнена червена пелерина, завързана на врата. Под пелерината носеше бялата си тениска с черен надпис на гърдите ОБИЧАМ АРЪН. Дългата й руса коса беше вързана на опашки и нямаше грим, с изключение на яркочервените й устни. Серена дефилира уверено, олюлявайки плисираната униформена пола, въртейки се на сцената и позирайки пред камерите, все едно го правеше от години.
Коя е тя? Питаха едновременно стотици зажаднели за клюки гласове. А кой е Арън?
Блеър завъртя очи още по-раздразнена и отегчена от започващото шоу.
— Кой е Арън? — попита Сони Чък Бас.
— По дяволите, ако знам — отговори Чък.
— Да не би това да е Арън Соркин? Който пише за телевизията? — попита съседа си един учуден издател на Вог, целият облечен в кожа.
— Който и да е, има голям късмет — каза един фотограф.
— Чух, че я е зарязал. Струва ми се, че иска да го спечели отново — прошепна Изабел на Кати.
— Ами не гледай натам сега, но мисля, че е той и изглежда доста ядосан — отвърна Кати. Двете момичета го зяпнаха.
Серена изпрати въздушна целувка на Арън от подиума, но той беше прекалено объркан и смутен от нейната тениска, за да я забележи. Мислеше си, че Серена ще се притеснява да дефилира с всички тези модели. Мислеше си, че има нужда от моралната му подкрепа, но беше повече от ясно, че си прекарва страхотно. Сигурно е възхитена всички да повтарят името й. Той — не. Да, вярно е, че искаше да бъде известен — известна рок звезда. Не известен като момчето на Серена от нейната тениска ОБИЧАМ АРЪН. Той бръкна в джоба на палтото си и извади кутийката с билкови цигари. Преди дори да успее да я отвори, охраната сложи ръка на рамото му.
— Не може да се пуши вътре, господине.
По дяволите, промърмори Арън под носа си. Но не можеше просто да стане и да си тръгне, докато Серена бе все още на сцената. Той погледна към Блеър, която седеше до него. Хапеше устните си и присвиваше стомаха си, все едно имаше газове.
Блеър искаше да запуши ушите си с диамантени обици и да не чува повече името на Серена. Какви очи! Какви крака! Каква прекрасна коса! Беше абсолютна гадост и купонът след шоуто се очертаваше дори още по-гаден. Когато Серена тръгна по пътеката с надпис КЪЩАТА НА БАБА и слезе от сцената, за да се преоблича, Блеър стана да си ходи.
— Ще си тръгвам, преди снегът да покрие всичко — съобщи тя на Арън.
— Така ли? — Арън скочи на крака. — Ще ти помогна да вземеш такси.
Серена нямаше нужда от него. Ще има толкова обожатели на купона, че нямаше да може да я доближи. Едва ли ще забележи, ако просто си тръгне.
Навън, в Брайънт Парк, снегът вече покриваше глезените. Побелели от сняг, статуите на лъвовете, върху стъпалата на библиотеката изглеждаха още по-големи и страшни.
— Май ще се кача на влака до Скарсдейл — каза Арън, имайки предвид предградията Уестчестър, където живееше с майка си допреди миналата есен, когато се премести в града със семейството на баща си. Отвори запалката „Зипо“ и запали една билкова цигара. — При такава буря с моите приятели винаги се събираме на игрището за голф. Страхотно е.