— Окей. Това е господинът от Седмична забава — каза Кен Могул и я прегърна през кръста. — Усмихни се, снимат ни!
Дюк стоеше от другата страна на Ванеса и притисна загорялата си слаба буза в бледата й нежна кожа. Миришеше на „Копъртон“.
— Кажи зеле!
Ванеса нямаше навика да се усмихва насила, но защо не? Нямаше реална опасност да се омъжи за Дюк в Храма на сърфа и пясъка и да живеят завинаги заедно в студио за сърф и филми на плажа в Малибу. Твърде консервативна нюйоркчанка беше за такива неща и освен това мразеше плажа. Не, тази нощ беше нейната дива нощ и от утре щеше отново да си бъде тя.
— Зеле! — извикаха и тримата пред камерата с най-широките си усмивки.
Дюк остана близо до Ванеса, след като фотографът свърши.
— В кой хотел си отседнала? — попита той, предполагайки, че беше от Лос Анджелис, като всички, които познаваше.
Ванеса отвъртя капачката на бутилката „Евиан“ и отпи.
— Всъщност живея със сестра си тук, в Ню Йорк, в Уилямсбърг. Все още ходя на училище. Тя свири в един състав.
Дорк изглеждаше развълнуван.
— Жестоко! — извика той. — Ти си като онези хора, за които пишат сценаристите, знаеш ли? — Той вдигна ръка и започна да ръкомаха във въздуха. — Алтернативен хипар. Истински. Повече от истински. Чист динамит!
За човек, наречен Дорк, беше доста проницателен.
— Благодаря — каза Ванеса, макар че не беше много сигурна дали това беше правилният отговор. Никога преди не беше разговаряла с такъв глупак. Почувства една ръка да я хваща за лакътя и се обърна.
Немощен възрастен мъж с пурпурно кадифено яке и кръгли черни очила й се усмихваше.
— Вие сте режисьорката, нали? — попита той.
Ванеса кимна.
— Така мисля.
Възрастният мъж поклати кокалестия си пръст.
— Не гледай на дарбата си прекалено сериозно — каза и изчезна.
Дюк се наведе и каза бързо в ухото й:
— Отседнал съм в „Хъдсън“. Искаш ли да се отбиеш за едно питие?
Ванеса знаеше, че трябва да го разкара, но никога не я беше свалял толкова хубав и тъп сърфист. Можеше да свали който си искаше модел в залата, но беше избрал нея. Чувстваше се поласкана. А и не й ли каза старият мъж преди малко да не гледа толкова сериозно на нещата? Слава богу, че изтърпя всички мъки да си махне космите по краката.
— По-късно евентуално — отговори тя, за да не го разочарова напълно. — Сега има сняг.
— Да бе, вярно — Дюк се удари по главата с ръка и се засмя глупаво. — Искаш ли да танцуваш? — Той протегна напред ръце, мускулите му се изпънаха подканващо. Изглеждаше, сякаш не изпускаше тренировка и живееше на протеинови напитки и троскот.
Ванеса оправи пак червената си блуза, хвана ръката на Дюк и го поведе към претъпкания, оживен дансинг. Не можеше да се познае — тя мразеше да танцува! Ако не друго, никой познат нямаше да я види.
Нали?
Одри не се съблича
Снегът беше станал абсолютно непроходим, не можеха да излязат от центъра и Блеър реши, че най-доброто, което можеха да направят, е да наемат стая в хотела.
— Можем да гледаме телевизия и да си поръчаме храна — прошепна съблазнително в ухото на Оуен. — Ще бъде забавно.
Стаята беше луксозна, с двойно огромно легло, джакузи, плазмен стенен телевизор и прекрасна гледка на полузамръзналата река Хъдсън. Оуен се обади на рум сървис и поръча бутилка шампанско „Veuve Clicquot“, филе миньон, пържени картофи и шоколадова торта. Когато храната пристигна, легнаха на леглото, започнаха да се хранят взаимно с торта и гледаха „Топ Гън“ по TNT.
— Защо се разделихте с жена ти? — попита Блеър и му подаде парче торта. Трохички от тортата паднаха върху памучните калъфки.
Оуен гребна с лъжичка от шоколадовата глазура и предложи на Блеър да я оближе.
— Не бяхме… — той се поколеба, намръщи красивите си оформени вежди, докато обмисляше отговора. — Предпочитам да не говоря за това.
Блеър се усмихна разбиращо, докато глазурата се топеше в устата й. Харесваше й ролята на другата. Караше я да се чувства толкова… могъща. Том Круз и Кели Макгилис на огромния телевизионен екран потеглиха с мотора.