Елиз взе дрехите и зяпна картините по стената на Джени. Над леглото беше една от котките на Хъмфри — Маркс, който дремеше на печката, нарисуван с пастелни бои. Маркс имаше тюркоазен цвят, а печката беше червена. Близо до прозореца имаше автопортрет на краката на Джени, с оранжев лак на ноктите и сини кости.
— Наистина си добра — Елиз смъкна дънните си до коленете. — Не искаш ли да завършиш портрета ми?
Джени грабна розовата си хавлия от закачалката на вратата.
— Не и тази вечер — отговори и изтича бързо през хола към банята. Щеше да си вземе дълъг, горещ душ и с повече късмет, когато свърши, Елиз щеше да е заспала. Утре щяха да закусват яйца, да се пързалят в парка и да се размотават като нормални момичета. Без повече експерименти. Що се отнася до Джени, отдаваха прекалено голямо значение на експериментирането.
Н помага за възстановяването на объркана наследница сирак
— Дръж юздите с една ръка и камшика с другата — Джорджи инструктира Нейт. Те бяха на тавана на Джорджи, но вместо да се натискат в красивата антична карета, да пушат трева, да се целуват и да се лигавят, Джорджи беше хиперактивна и караше Нейт да кара каретата.
Сам по себе си таванът беше невероятен. Беше пълен с прекрасни антики и цареше пълен ред. Сякаш някой ще смъкне нещата долу да ги използва отново. Каретата беше златиста, тапицирана с пурпурно кадифе и вътре в малък сандък под седалката имаше рогозки и маншони, за да си топлиш ръцете, докато си на път. Най-доброто от всичко — осем бели коня в истински кожен впряг водеха каретата.
— Хайде, по-бързо, по-бързо, дий, дий! — Джорджи крещеше на впрегнатите коне, замахваше с дългия кожен камшик и подскачаше нагоре-надолу върху червената кожена седалка на кочияша.
Уаа.
Нейт седеше на седалката до нея и се опитваше да запали още един джойнт, но Джорджи подскачаше толкова силно, че цигарата падна от ръката му.
— По дяволите! — извика отчаяно. Той се наведе встрани, за да намери джойнта върху белия дървен под, но таванът беше осветен само с една слаба крушка и не го виждаше никъде.
— Така е добре — Джорджи скочи от каретата. — Ела, искам да ти покажа нещо.
Неохотно Нейт заряза джойнта и я последва към другата страна на тавана, където бяха струпани няколко антични дървени ракли. — Тук пазя всички ценни предмети, свързани с конете — обясни Джорджи. Тя повдигна капака на раклата и извади шепа ленти, спечелени на конни състезания. — Наистина бях добра ездачка — тя подаде лентите на Нейт.
Лентите бяха сини, а имената на състезанията бяха изписани със златисти надписи. Хамптън, Младши шампионат „Класически млад ездач“, прочете Нейт.
— Супер — каза той и й подаде лентите. Искаше му се да беше намерил джойнта.
— Виж това — Джорджи извади голяма бяла пластмасова кутия и я пъхна в ръцете му.
Кутийката издрънча, когато Нейт я обърна. Имаше надпис отстрани с името на конски ветеринар._ Кънектикът, Медицина за конете_. Той погледна Джорджи въпросително.
— Това са успокоителни за коне. Взимала съм ги и преди. Половин таблетка е достатъчна да те изпрати на друга планета, заклевам се.
Нейт забеляза капчици пот по горната й устна, което беше странно, защото таванът нямаше отопление и задникът му замръзваше. Вдигна рамене равнодушно и й върна кутията.
Джорджи отви капака и разклати големите бели таблетки в потната си длан.
— Хайде. Този път ще взема цяла. Или да изпием по две и да видим какво ще стане. — Тъмната коса падаше в очите й и тя я отметна нетърпеливо, докато преброяваше хапчетата.
Нейт я наблюдаваше, внезапно обзет от страх. Беше доста сигурен, че Джорджи е пила нещо, когато изчезна по-рано в банята и преди това вече беше надрусана, тъй че да добави конско успокоително му звучеше най-лошото, което някога беше чувал. Какво щеше да прави с напълно замаяното татково момиче на тавана на този огромен замък в Гринич, Кънектикът, в разгара на една от най-тежките снежни бури в историята на Нова Англия?
— Пас съм — той посочи към един малък метален предмет в раклата с надеждата да й отклони вниманието и да забрави за хапчетата. — Какво е това?