Тя кликна на отговор и написа:
Ха-ха. Смях се. Плаках. Какво става? Предполага се, че трябва заедно да правим филм, помниш ли’?
Докато чакаше отговора на Дан, тя прегледа тайната страница на обожателите. За нейна изненада имаше четири съобщения:
Не мога да спра да те хваля на всичките си приятели. Никой не комбинира значение и форма като теб, Милейди.
Хубаво момче
Ти придаваш нова красота на тоя скапан свят. Остани такава чудачка.
Д
Честит Свети Валентин на моята много специална сестра в този специален ден.
РубиВторник
Можеш ли да дойдеш до Кан? Нека да го обсъдим на кафе в Бруклин, четвъртък вечер?
Ванеса се учуди от последното. Оценяваше всичко, което Кен Могул беше направил за нея, но той не я беше открил. Вече беше там.
Кликна отново на входящата поща, но нямаше отговор от Дан и излезе.
— Доскоро — прошепна на Джени, чиито големи кафяви очи бяха залепени за компютъра.
— Доскоро — отговори Джени, без да вдига поглед. Имаше цели три нови съобщения в тайната й страница за обожатели.
Съжалявам, че не ти взех никакви бонбони, но не знаех какви обичаш. Нямам голямо желание да се прибирам вкъщи.
Тъжно момиче
Между другото, кога ще завършиш онази картина?
Тези двете със сигурност бяха от Елиз, но третото определено звучеше като от някое истинско, реално момче.
Извинявай, че толкова се забавих, но нямах кураж да ти пиша по-рано. Ако искаш да се срещнем, след училище взимам обиколния автобус на 79-та улица. Не съм сигурен как изглеждаш, но ако видиш едно много високо и слабо момче с руса коса да те гледа в автобуса, усмихни се, защото сигурно съм аз. Честит Свети Валентин, Дж Хъмфри. Нямам търпение да се видим.
Джени препрочете съобщението няколко пъти. Високо слабо момче с руса коса? Описанието беше точно като на момчето, което беше видяла в „Бенделс“! Но какво означаваше „Л“? Лестър? Ланс? Луис? Не, тези имена бяха прекадено надути, а той не звучеше надуто, звучеше сладко. Как беше намерил електронния й адрес? Ох, имаше ли значение — беше невероятно: искаше да се срещнат!!
Джени веднага изтри съобщенията на Елиз и изтича до принтера да разпечата това от Л. Разбира се, беше готова да обикаля с рейса на 79-та улица цял следобед и цяла нощ, ако беше необходимо. Но, слава богу, ако никога не се видеха, на Джени й оставаше любовното писмо — да му се радва и да го пази завинаги.
А тя си мислеше, че е приключила с любовта. Виждаш ли колко вълшебен беше Свети Валентин?
Прегръдки, не наркотици
— Защо не се обади на 911? — Джереми Скот Томпкинсън попита Нейт, докато си завиваше марихуана на дясното коляно с хартия за цигари „EZ Wider“.
— Дай на човека почивка — отбеляза Чарли Дърн. — Беше пиян, забрави ли?
— Можех да кажа: „До после, загубеняко! Не ми пука какво правиш!“ — пошегува се Антъни Авалдсен.
Джереми беше успял да открадне малко трева от по-големия си брат, който беше на гости вкъщи. Бяха се събрали четиримата на една отдалечена веранда на Ийст Енд авеню и си почиваха преди часа по гимнастика.
Нейт подуха в ръцете си и ги пъхна в джобовете на капширеното палто.
— Не знам — все още беше доста объркан. — Исках да се обадя на някого, който ни познава и двамата. Някой, на когото имам доверие.
Джереми поклати глава.
— Пич, точно това искат от теб онези психоаналитици от рехабилитационното. Вече са те програмирали.
Нейт си представи Джорджи, която имитираше изтърканите психарии на Джаки — всички тези глупости за оздравяване на раните и неподходящите приятелства. Джорджи не изглеждаше програмирана. Изведнъж се зачуди дали не му е ядосана, че се е обадил на Джаки, но нямаше как да се обади и да я пита. Сега тя беше на пълен пансион в „Брейкауей“ и нямаше право да я търсят по телефона, да не би да я потърси някой дилър и т.н. За щастие Нейт можеше все още да я вижда в групата.
— Колко още ти остава да ходиш на тая глупава рехабилитация? — попита Чарли. Той се протегна за горящия джойнт и си дръпна.