— Шест месеца — отговори Нейт. — Но поне не трябва да живея там.
Момчетата въздъхнаха съчувствено възмутени. Нейт не каза нищо. Макар и да не си го признаваше, сякаш му харесваше да ходи там, да вижда онези младежи и най-вече Джорджи. Щеше да му бъде мъчно като свърши всичко.
— Ето — каза Чарли и подаде джойнта на Нейт.
Нейт го погледна и поклати глава.
— Не, благодаря — промърмори под носа си. На тротоара пред тях имаше смачкана червена хартия на сърчица.
— Днес Свети Валентин ли е? — попита той разсеяно.
— Да — отговори Антъни, — защо?
— Хм — отговори Нейт. Той се изправи и изтупа снега от гърба на черното си палто „Хуго Бос“. Откакто се помнеше, винаги изпращаше рози на Свети Валентин.
— Имам малко работа. Ще се видим на гимнастиката.
Приятелите му го изгледаха, докато газеше умишлено в калта към „Медисън авеню“ и се загуби от поглед. Нещо ставаше с техния приятел Нейт Арчибалд, нещо повече от това да откаже джойнт за първи път от десетгодишен.
Беше ли възможно по случайност да бъде влюбен?
Денят на В стана ден на Д за Б
Блеър задържа ръката си върху устата и прогони мислите си за Оуен по пътя до вкъщи, за да не повърне върху задната седалка на таксито. Когато излезе от облицования с дърво асансьор в мансардата, острата миризма на рози атакува ноздрите й и стомахът й се сви застрашително още веднъж. Имаше рози в целия хол. Жълти рози, бели рози, розови и червени. Тя хвърли чантата си на земята и прочете бележките.
А — Ти си моята кифличка. С обич, С., гласеше картичката на жълтите рози.
Одри, моя малка любима аристократка, били станала моята Света Валентина? С обич, Кари, гласеше картичката на червените рози.
Скъпа моя госпожо Роуз, може ли нашата малка дъщеря да бъде така прекрасна и чудесна като теб и така безнадеждно щастлива като мен, какъвто ме правиш всеки ден, прекаран с теб. — Твоят любящ съпруг, господин Роуз, гласеше картичката на букета от бели и червени рози.
Все едно само една картичка не беше достатъчна, за да накара Блеър да изповръща червата си, ами трябваше да бъде атакувана от три еднакво отвратителни послания. Хвърли палтото си на пода и излетя до най-близката баня, за да повърне още един път.
— Мамо! — извика тя и избърса устата си с една хавлия за гости с буквата Р на нея.
— Блеър? — обади се майка й. Елинор Уолдорф влезе бавно в хола с розов вълнен костюм на Шанел, свободен в кръста, за да улесни растежа на петмесечното бъдещо бебе. Изрусената й коса беше прибрана на опашка и носеше бели пантофи от заешка кожа. В ръката си държеше мобилния телефон. Както повечето обитатели на Горен Ийст Сайд и Елинор прекарваше времето си или на обяд, или на фризьор, или на телефона.
— Какво правиш вкъщи? — попита дъщеря си. — Болна ли си?
Блеър притисна стомаха си и избегна погледа й.
— Видях бележката от Сайръс — каза тя. — Момиче ли ще бъде?
Майка й я погледна трескаво, сините й очи блестяха в екстаз.
— Не е ли прекрасно? — разплака се тя. — Сутринта го научих. Тя затропа с кожените пантофки към Блеър и я прегърна. — Сайръс винаги е искал момиче. А сега, когато идваш вкъщи след училище, ще можеш да си играеш с твоята малка сестричка!
Блеър се намръщи и стомахът й се присви отново при споменаването на думата училище.
— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Елинор. — Но спалните не достигат и ще превърнем твоята в детска стая. И без това с Арън скоро ще тръгнете на училище. Нямаш нищо против, нали, скъпа?
Блеър зяпна майка си. Не беше искала доведен брат, доведен баща и още по-малко доведена сестра, особено такава, която завзема стаята й.
— Отивам да си легна — отговори тихо.
— Ще кажа на Мъртъл да ти занесе малко бульон — извика след нея майка й.
Блеър тръшна вратата на стаята си, хвърли се на леглото и зарови глава в меките възглавници от гъши пух. Кити Минки — сивата руска котка скочи на гърба й и заби нокти в черно-белия й пуловер „Феър Айл“.
— Помогни ми — изхленчи Блеър жално на котката. Само ако можеше да остане в леглото до края на август, после да отлети с хеликоптер до новата стая в „Йейл“ и да пропусне всички несполучливи епизоди на филма за нейния живот — епизоди, които се нуждаеха от поправка.
По навик натисна копчето за плейбек на телефонния секретар и затвори очи, докато слушаше.