„Здравей, Блеър, аз съм, Оуен. Оуен Уелс. Извинявай, че не се обадих по-рано. Какво стана? Събудих се и вече те нямаше. Както и да е, честит Свети Валентин, съкровище. Обади ми се, когато можеш. Чао, чао.“
„Здравей, Блеър. Пак е Оуен. Получи ли цветята ми? Надявам се, че ти харесват. Обади ми се, когато можеш. Благодаря ти. Чао.“
„Здравей, Блеър. Знам, че го казвам в последния момент, но искаш ли да вечеряме заедно? Оуен е, между другото. Плановете вкъщи пропаднаха и нямам какво да правя. Тъй че, какво ще кажеш за довечера в «Le Cirque», съкровище? Обади ми се.“
„Здравей, Блеър. Запазих маса в «Le Cirque»…“. Блеър изрита телефонния секретар от нощната масичка и кабелът му се откачи. Хич не я интересуваше, че Оуен има най-сексапилния глас и целува най-добре в цял Ню Йорк. Не искаше повече да играе на Одри и Кари — не и когато Кари беше такъв лъжлив измамник, негодник и неудачен баща. Хич не я беше грижа дали нямаше да разкаже в „Йейл“, че е абсолютна откачалка, която нямаше да се задържи повече от две седмици там. По дяволите Оуен и по дяволите „Йейл“.
Грабна мобилния телефон и набра номера на Оуен. Беше й дал само един номер — сигурно защото беше единственият сигурен телефон, на който можеше да отговори.
— Блеър? — Оуен вдигна веднага при първото позвъняване. — Къде беше? Цял ден се мъча да се свържа с теб!
— В училище — изстреля Блеър. — Знам, че е минало много време, откакто си ходил там, но това е мястото, където те учат на разни неща през седмицата. Сега съм вкъщи само защото не се чувствам добре.
— О, значи няма да вечеряме заедно?
Гласът на Оуен вече не звучеше толкова секси, след като знаеше какъв нещастник беше. Блеър отиде към вратата на гардероба и погледна косата си в голямото огледало. Може би нямаше да отнеме много време, докато порасне отново. Или да я подстриже още? Тя повдигна косата си над челото, за да види как ще изглежда с още по-късо късо.
— Познавам дъщеря ти — изсъска тя в телефона и се протегна към нощното шкафче. Разрови в горното чекмедже и намери сребърните антични шивашки ножици, наследени от баба й, които никога не използваше.
— Б-Блеър… — заекна Оуен.
— Майната ти — Блеър затвори телефона и го хвърли на леглото. После хвана един кичур коса и започна да реже с ножиците.
Довиждане, Одри Хепбърн, здравей, Миа Фароу, в Бебето на Розмари!
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Най-безболезненият начин да кажеш „довиждане“
Тъжно, но вярно е, че денят на Свети Валентин изисква много от връзките — неща, с които не всички могат да се справят. Какво правите, когато и двамата знаете, че всичко е свършено и искате да се отървете, да можете да ползвате кредитните си карти само за вас и за никого другиго? Ако съдя по моя богат опит с безболезнените раздели, колкото по-малко говорите, толкова по-добре. Не се карайте. Един жест казва повече. Едно излизане с тайфата, вместо двамата насаме. Нежна целувка по бузата. Едно помахване с ръка. И да не сте посмели да връщате подаръци. Те са ваши! Запазете ги.
Нещо, което не сте успели да разберете за мен
Истинска съм. Това означава, че имам рожден ден. Следващият понеделник ставам на осемнадесет, ще правя купон и сте поканени всички. Знам какво си мислите, точно в понеделник. Но наистина, имате ли други планове за понеделник вечер? Да си напишете домашното по латински? Да си направите маска на лицето? Освен това, седмицата после ще отлети, обещавам ви.
Кога? Понеделник, от девет часа вечерта до разсъмване.
Къде? В „Гном“. Не се притеснявайте, ако никога не сте го чували. Никой не го е чувал. Това е нов клуб на „Бонд Стрийт“, който чества своето откриване с моето тържество. Не е ли мило?
Какво да донесете? Вас самите, най-добрите си приятели и, разбира се, подарък!
Наблюдения
Б отсъства от училище за втори пореден ден. Д чака във фоайето на хотел „Плаза“ и изглежда нервен в елегантния си нов костюм на „Агнес Б“. С е в ателието на „Ле Бест“ и пробва страхотна жълта рокля на слънчогледи за снимките. Дж обикаля часове наред в парка на 79-та улица с обиколния автобус. А свири на китара във влака на връщане от „Скарсдейл“, където се криеше с дни. Н тича в Сентръл Парк — здравословният живот зарежда човека с енергия!