Вашите имейли
В: Скъпа Интригантке,
Целунах момиче (аз също съм момиче), но това не означаваше нищо. Всъщност харесвам едно момче. Какво да кажа на това момиче, за да не я обидя, защото тя ми е приятелка?
Двойна беда
О: Скъпа, Двойна беда.
Никога не съм била привърженичка на теорията, че като целунеш някого, обещаваш да не целуваш никого другиго. Целувката е за развлечение. Защо трябва да се ограничаваме само с един обект? Номерът е да кажеш на човека, с когото се целуваш, че няма да се жените. Между другото, най-добре е да го кажеш, преди да се целувате, а не след това.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Затворена съм в един рехабилитационен център и имам право да влизам в интернет, но нямам достъп до някои адреси и не мога да изпратя съобщение на това момче, в което се влюбих и което толкова много ми липсва. Той дори ми изпрати рози! За щастие мога да отворя твоя сайт и да кажа на всички, че съм влюбена. Може би като изляза оттук, можем да пием по нещо заедно и да го отпразнуваме. Аз черпя.
Рехабилитационното момиче
О: Скъпо момиче.
Вместо да пием нещо, когато излезеш, трябва да си направиш твоя страница. Или да напишеш книга. Просто предложение.
Интригантката
Не забравяй моя купон — поискай да те включат!
Знаете, че ме обичате
Интригантката
Животът на богатите и известните
В сряда след училище Дан стоеше във фоайето на хотел „Плаза“, играеше си с яката на новия си черен костюм „Агнес Б“ и стискаше малката червена книжка с кожена подвързия, която Мистъри му беше подарила за Свети Валентин. Само един път преди това беше влизал в „Плаза“ — двамата с Ванеса бяха в Сентръл Парк, снимаха филм за едни кънкьори на лед и Ванеса трябваше да отиде до тоалетната. Дори и в изискания си нов костюм не изглеждаше на място в тази помпозна среда.
Трябваше да свиква. В края на краищата щеше да става известен автор, да пие редовно чай с агента си в скъпи хотели.
Сиромах човек в стъклен замък, се оформи в главата му началото на поема.
— Даниел! — Дан чу Ръсти Клайн да го вика от другата страна на залата. Този път червената й перука беше на две големи опашки от двете страни на главата й и огромната й висока фигура беше облечена в странна японска роба тип гейша на малки бели цветчета и обута във високи черни кожени ботуши — все едно не беше достатъчно висока. Мистъри стоеше до нея като изгладнял призрак, с дрипаво наметало в сливов цвят и износени кафяви кожени ботуши. Гръдната й кост стърчеше от хилавото тяло като самолетно крило и устните й бяха така напукани, че изглеждаха бели.
Скелетът на принцесата се превръща в прах.
— Здравейте — Дан поздрави небрежно, все едно че редовно висеше в „Плаза“ след училище… Сребърната гравитационна химикалка на Мистъри се опираше в гърдите му под бялата риза на „Агнес Б“. — Благодаря за подаръците.
Ръста го притисна в една голяма мечешка прегръдка, задуши го с отвратителния си парфюм с мирис на развалена риба и нацапа бузата му с оранжево-розово червило.
— Скъпи, толкова много се забавлявахме с Мистъри да ти купуваме подаръци! Трябваше да си наложим да спрем.
Мистъри прокара език през пожълтелите си зъби.
— Пиехме мартини и анализирахме Кафка като две стари професорки — каза с пиянски глас. Имаше вид, все едно не беше спала от седмици. Премигна със сивите си сънливи очи. — Сега, когато си тук, мога да ям. Повишаваш ми апетита.
Костите положени върху крилата на една нощна пеперуда зашити с паяжини.
— Оттук — закиска се Ръсти, без да обръща внимание на странното произношение на Мистъри. Тя ги упъти през огромното преддверие към една голяма зала за чай, изпълнена с позлатени огледала, дрънчащи чаши и прекалено напарфюмирани госпожи с току-що фризирани коси. Кръглата маса с бяла покривка беше подредена със сребърни чаши за чай и триъгълен сребърен поднос, пълен с прясно изпечени кифлички, бурканчета домашен конфитюр и малки сандвичи с обелени краставички. На масата имаше две наполовина изпити чаши с мартини, готови за пресушаване.