— Направихме малко тържество, за да отпразнуваме дебюта на Мистъри — обясни Ръсти ведро. Тя седна и вдигна чашата си с останалото мартини.
Кралицата на поезията прави съблазнителен опит.
Дан седна до нея и сложи червената кожена книжка на масата.
— Какъв дебют?
Ръсти си взе една кифличка с къпини, намаза я с масло и я пъхна цялата в розово-оранжевата си уста, където тя изчезна мигновено.
— Браво. Донесъл си бележника си. Записваш ли си всичко? Не забравяй, нищо не е без значение! — тя намигна на Мистъри. — Кой знае? Може всичко да завърши с книга!
Мистъри се захили и погледна Дан.
— Завърших новелата си — каза дрезгаво.
Къщата гори! Къщата гори!
Дан прокара палеца си по върховете на вилицата, докато възприемаше информацията. За по-малко от седмица Мистъри е написала цяла новела, а той само една глупава поема за Свети Валентин, посветена на Ванеса. Дори не смееше да прочете отговора на Ванеса, след като й изпрати поемата — беше ужасна.
— Мислех, че едва сега я започваш — каза той и се почувства предаден.
— Така е, но в неделя вечер се въодушевих, набрах скорост и не можех да спра, докато не свърших. Тази сутрин изпратих всичко на Ръсти по мейла, точно когато чистеха улиците. Прочете го вече и казва, че съм следващата Вирджиния Улф!
— Мислех, че си следващата Силвия Плат — каза Дан мрачно.
Нощната пеперуда се нахвърля на краденото месо.
Мистъри повдигна слабите си рамене и сипа пълна лъжица захар в мартинито си. Разбърка го замислено, взе чашата с две ръце и отпи.
— Както и да е, нека говорим за теб, Дани, скъпи — Ръсти извика. — О, по дяволите — тя извади от чантата си модерния розов телефон, натисна няколко бутона и го задържа на ухото си. — Скъпи мои, изчакайте, трябва да си чуя съобщенията.
Дан чакаше и наблюдаваше Мистъри, която сложи толкова много лъжици захар в мартинито си, че заприлича на каша. Не беше обърнал внимание досега, но изкривените й изядени нокти бяха също толкова жълти, колкото и зъбите.
Ръсти хвърли телефона си по средата на масата.
— Трябва да напишеш дневник — каза на Дан, взе си още една кифличка и я разряза наполовина. — Дневникът на един млад поет. Страхотно е! — извика тя. — Ти си следващият Рилке!
Кралицата на клоуните вади розов заек от косата си.
Дан посегна за гравитационната химикалка. Искаше да запише нещо в бележника си за жълтите нокти на Мистъри — за това колко изненадан е, че не го отвращават — възбуждаха го.
— Как мога да си водя дневник, при положение че единственото място, където ходя, е училището? — оправда се той. — Нищо особено не ми се е случвало — той посегна с трепереща ръка към чайника и си наля ароматен топъл английски чай. Оо, кофеин.
Ръсти почука по корицата на бележника му с дългите си оранжево-розови нокти.
— Подробности, скъпи. Подробности. Трябва да си помислиш дали да не изоставиш училището и да се отдадеш на писане за една или две години. Като Мистъри — тя остави червилото от устата си върху бялата салфетка. — Записала съм ви с Мистъри утре вечер на поетично четене в „Равингтън Роувър клуб“. Бъкли вече разпространява рекламите. Време е. Всички стари поетични клубове се завръщат. Трябва да можете да четете. Казвам ви, поезията е следващият рокендрол!
Мистъри се изкиска и ритна Дан по пищяла под масата като пияно магаре. На Дан също му се прииска да я изрита, малко го заболя, но не искаше да се държи като дете.
Ръсти щракна с дългите си пръсти и водата пристигна веднага.
— Дайте на тези деца всичко, което поискат душичките им — заповяда тя. — Трябва да бягам, скъпи. Мама има среща — тя им изпрати въздушни целувки и зачатка към изхода с роклята си на гейша, привличайки чуждите погледи с огнените си опашки и огромна фигура.
Майката птица напуска гнездото, оставяйки принцесата и просяка с отворени човки.
Мистъри допи мартинито на Ръсти и погледна изморено Дан с унилите си сиви очи.
— Всеки път, когато Ръсти спомене името ти, усещам топлина между бедрата си — призна му тя с хриплив глас. — Искам те цяла седмица, но успях да канализирам животинската си страст в книгата — изхили се тя. Зъбите й изглеждаха като оцветени с жълт молив. — Част от нея е очевидна.