Просякът се превръща в принц. За да съчиня израз, убивам.
Дан се пресегна за един сандвич с краставички и го напъха в устата си. Дъвчеше нервно, без да усеща вкуса му. Трябваше да се прибере вкъщи и да започне да пише дневника си. Трябваше да си има приятелка. Трябваше да бъде отвратен от тази напълно луда, възбудена мацка с пожълтели зъби. Но истината беше, че и той се възбуди. Вече два пъти загуби девствеността си и нямаше търпение да я загуби отново… и отново.
— Хайде — кимна Мистъри и му подаде ръката си с пожълтели нокти, — можем да си наемем стая за сметка на Ръсти.
Дан грабна бележника си и я последва на рецепцията. По дяволите поезията. Не можеше да устои на следващата глава от разказа.
И е за любов
Джени нямаше как да бъде сигурна, че Л, който й изпрати бележката на Свети Валентин, беше момчето от „Бенделс“. Можеше да бъде някой пълен идиот или дебел перверзен тип, но за себе си знаеше, че вече е влюбена в него. Чувстваше се като момиче от приказките, влюбено в един маскиран мъж и беше твърдо решена да се вози в автобуса на 79-та улица, докато го срещне лице в лице. В понеделник и вторник тя пътува с автобуса до седем часа следобед без успех. В сряда след училище Елиз я придружи.
— Не разбирам. Защо го правим отново? — попита Елиз. Беше свършила с домашните и гледаше отегчена до смърт през прозореца.
— Казах ти. Сутринта забравих любимата си шапка в автобуса. Сигурна съм, че ще я намеря, ако сменим достатъчно автобуси — излъга Джени.
— Някой сигурно я е взел — отвърна Елиз. — Хубавата ти червена шапка? Сигурна съм, че някой я е взел.
Една жена на средна възраст с дебели глезени и старомоден шлифер четеше Уолстрийт джърнъл и ги наблюдаваше по начина, по който хората винаги гледаха тийнейджърите, когато разговарят на висок глас. Нещо подобно на: може ли да натиснете бутона за отнемане на звука? Ако обичате.
— Само този автобус за последно и после се прибираме вкъщи — обеща Джени, въпреки че вече бяха сменили два автобуса, откакто беше обещала същото.
Елиз сложи ръката си на обутото с черен чорапогащник коляно на Джени и я задържа там.
— Все ми е едно. Нямам какво друго да правя.
Джени изчака Елиз да махне ръката си.
— Какво правиш? — прошепна силно.
— С кое?
— С ръката си.
— Книгата казва да дадеш израз на чувствата си с нежни ласки — обяви Елиз.
— Но аз не искам да го правиш. Освен това сме в автобуса — изсъска Джени и отстрани ръката на Елиз. Последното нещо, което искаше да види Л, беше как тя и Елиз се галят. Господи. Колко неприятно.
— Какво лошо има? — проплака Елиз и сръга Джени в крака точно когато автобусът силно се наклони. Джени се изхлузи от седалката на земята и задникът й се приземи тежко върху нечии обувки.
Джени затвори очи, прекалено ужасена, за да ги отвори. Ако тайният й обожател можеше да я види сега, никога повече нямаше да й изпрати любовни писма. Автобусът подскочи още веднъж, докато наближаваше парка и гърдите й подскочиха безмилостно — сякаш вече не й беше достатъчно.
— Хвани се — някой й подаде ръка.
— Майната ти — измърмори Джени напълно унизена. Отблъсна встрани ръката и се изправи на крака. Една руса глава стоеше над нея. Високо. Хубав нос. Лешникови очи с руси мигли. Беше той — момчето от „Бенделс“!
— Добре ли си? — попита. — Има едно свободно място отзад. Защо не седнеш? — той взе ръката й и я поведе назад през тълпата.
Джени седна на твърдата ниска седалка и погледна към момчето с туптящо сърце. Изглеждаше на шестнадесет и беше перфектен, просто перфектен.
— Ти ли си Л? — попита тя без дъх.
Той се усмихна засрамено. Единият му преден зъб беше леко нащърбен. Бе изключително красив.
— Да, идва от Лео — отговори той.
Лео. Разбира се.
— Аз съм Дженифър! — Джени направо викаше, толкова беше развълнувана.
— Дженифър — повтори Лео, все едно че беше най-красивото и уникално име, което някога беше чувал.
Елиз подаде глава през многобройната тълпа в часа пик и погледна Джени със сините си очи.
— Ей, извинявай, че те бутнах. Добре ли си?
Лео се усмихна с очарователната си нащърбена усмивка, сякаш искаше да каже, че приятелите на Джени са и негови приятели. Инстинктът на Джени й казваше да изгони Елиз и да остане с Лео на спокойствие. Но не искаше Лео да си помисли, че е тотална кучка. Мъжът до нея стана и Джени потупа седалката.