Вашите имейли
В: Скъпа Интригантке,
Аз съм външен пациент в „Брейкауей“ и днес бях там, когато това момиче с рошава къса коса и кожени ботуши дойде и тръсна платинената си кредитна карта на сестрата от рецепцията. Искаше да резервира самостоятелна стая за две седмици, за предпочитане с изглед към фонтана. Хей? Казаха й, че не може да остане там, освен ако не е опасна за себе си или за околните, но е добре дошла в тийнейджърската група, ако иска.
Слънцето
О: Здравей, Слънце,
Изненадана съм, че не е резервирала няколко сеанса за почистване на лице! Ако участваш в тийнейджърската група, стой далеч от нея. Изглежда има мисия.
Интригантката
Наблюдения
Дж е с новите си приятели на „Баулмор Лейнс“. Толкова са сладки заедно, но аз съм минала през това и тройките никога не успяват. С отсъства от училище в петък с бронхит. Това ще й бъде за урок да носи рокли през февруари! Б пазарува за гардероба си в Рехабилитационното в скъп магазин на „Мълбъри Стрийт“. Ако иска да играе ролята на отчаян наркоман, трябва да изглежда автентично. Д се упражнява за „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по микрофона в метрото, шепнейки на себе си сред грохота на влака.
Време е да излезем навън и да направим нещо културно. Ще се видим тази вечер на четенето!
Знаете, че ме обичате
Интригантката
Заради изкуството й
— Радвам се, че си тук — каза Дан на Мистъри, която прокара пръстите си с пожълтели изгризани нокти през модерната си рошава коса. Напълно случайно той и Мистъри пристигнаха в „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по едно и също време и през последните петнадесет минути пушеха „Кемъл“ без филтър и се опипваха в изрисуваната дамска тоалетна, опитвайки се да се успокоят за четенето. — Нервен съм.
— Недей — Мистъри отпусна късата му черна вратовръзка и взе ръцете му. — Хайде, дай да видим какво става.
Те излязоха от тоалетната, хванати за ръце — Мистъри с прозрачен светложълт копринен сукман, през който черното й памучно бельо прозираше перфектно и Дан с новия си черен костюм: Бони и Клайд в света на поезията.
Малкият затъмнен сутерен на клуба вече беше препълнен с хора, които пиеха кафе, отпуснати на износените стари кушетки, разпилени хаотично в залата. Една диско топка висеше от черния таван и по уредбата звучеше Мориси с депресираща песен от новия му албум.
Светлините премигнаха два пъти и една слаба японка с черно трико и розов чорапогащник за балет излезе на сцената.
— Добре дошли на „Шоуто свободен микрофон“ в „Ривингтън Роувър“. Толкова се радваме, че сте тук — прошепна тя в микрофона. — Тази вечер ще четат заедно двама от най-специалните поети в Ню Йорк. Имам удоволствието да поканя на сцената Мистъри Крац и Даниел Хъмфри!
Тъмната претъпкана зала се изпълни с аплаузи.
— Чух, че са прекарали цяла нощ в Е. И са написали книга заедно — прошепна някой.
— Чух, че са женени.
— Чух, че са двуяйчни близнаци, разделени при раждането — отбеляза друг.
Ванеса влезе незабелязана в клуба. „Какво е това име Мистъри Крац?“, чудеше се тя, докато нагласяше камерата и фокусираше сцената.
Тялото на Дан беше покрито със студена пот. Всичко ставаше толкова бързо. Нямаше време да осъзнае как от странните, мрачни стихотворения в тетрадката си премина към сценично четене с едно почти известно момиче в страхотен клуб, облечен с костюм на модерен дизайнер. Но нямаше време за съмнение. Беше участвал в пиеси от филмите на Ванеса. Беше новият Рилке. Той свали якето и запретна ръкави. Беше в свои води.
Мистъри вече го очакваше на сцената, хванала здраво микрофона със слабите си пръсти. Дан видя, че имаше два микрофона — един за нея и един за него.
— Кое е любимото ви съществително? — Мистъри попита публиката с нисък дрезгав глас.
— Пай! — извика от първия ред един грозен младеж с опашка.
— Ти си пълната противоположност на пая — просъска Мистъри на Дан, докато се качваше на сцената. — Искам да те изям жив.
Дан прочисти гърлото си и се наведе към микрофона.
— Коя е любимата ти дума? — попита той в отговор, изненадан от сигурността в гласа си.
— Секс — каза Мистъри спокойно. Тя падна на четири крака и пропълзя към него с микрофона между зъбите. — Секс — повтори тя, минавайки между краката му и издигайки се нагоре по тялото му, докато лицата им се срещнаха. Жълтата рокля правеше зъбите й да изглеждат още по-жълти.