Камерата потрепери в ръцете на Ванеса. Ето защо напоследък Дан не й се обаждаше, дори не й звънеше, за да довършат Да правиш поезия. Дан правеше поезия с Мистъри Крац. И въпреки че я болеше да гледа как момчето, в което беше влюбена от три години се поддава на чара на едно момиче, чието име сигурно беше нещо напълно скучно и непоетично като Джейн Джеймс, Ванеса не можеше да спре да снима. Нещо ставаше с Дан и трябваше да го заснеме. Беше свидетелка на неговото преоткриване.
— Храни ме — Дан извика в микрофона, докато Мистъри се извиваше под него. — Поднеси ми голото си тяло.
Публиката подсвирна и извика със задоволство. Дан не можеше да повярва на успеха си. Той беше рок поет, секс идол! Забрави Рилке, той беше Джим Морисън! Той грабна Мистъри от земята и отвори устата й с гладна и силна целувка на рок звезда.
Ванеса продължи да снима — горещите сълзи се стичаха по бледите й бузи. Не можеше да спре и не го правеше, за да се самоизмъчва. Правеше го в името на изкуството.
На сцената, Дан разкопча ризата си и Мистъри облиза гърдите му.
— О, татко — прошепна тя.
О, братко.
Примадоната се представя
— Добре дошли всички — Джаки Дейвис приветства тийнейджърската група в „Брейкауей“ в петък вечер. — Толкова се радвам да посрещнем отново в групата нашата стара приятелка Джорджина Спарк — тя потупа с молив по бележника си. — Освен това днес очакваме нов приятел. Но докато чакаме да дойде, бих искала да поздравя двама души от групата за техния кураж и за примера, който дават за изграждане на живот. — Тя се усмихна окуражително на Нейт. — Нейт, сега, когато Джорджина е тук, искаш ли да ни разкажеш какво се случи миналия петък?
Нейт бутна назад стола си и после го върна на мястото му. Джорджи седеше срещу него в кръга с кръстосани крака, облечена в оранжеви сатенени къси панталони и с оранжеви кожени сандали, което беше малко странен избор за средата на февруари — не че излизаше много напоследък. Пищната й тъмна коса контрастираше с бялото й лице на Снежанка, когато го погледна и се усмихна срамежливо с тъмночервените си устни.
Нейт потърка ръцете си в маслиненозелените си кантове на „Ралф Лорън“. Господи, как искаше да я целуне. Останалите членове на групата очакваха с нетърпение. Знаеха, че е станало нещо сериозно, но още не бяха чули цялата история.
— Е, разказвай, Нейт — подтикна го Джаки.
— В петък вечер бях на гости на Джорджи и си прекарвахме добре, хм, опознавахме се — започна да обяснява. — След това установих, че Джорджи се забавлява по свой начин с лекарствата в аптечната. Когато грохна и заспа, започнах да се притеснявам и се обадих на Джаки.
— Беше зов за помощ — произнесе Джорджи с фалшив ентусиазъм.
Нейт се захили. Все още беше скапана, но толкова дяволски неустоима. Радваше се, че трябваше да ходи на рехабилитация цели шест месеца, защото искаше да й помогне така, както и тя му беше помогнала.
— Закарахме я в клиниката точно навреме. Ще живее тук известно време и засега се справя доста добре, нали, Джорджи? — попита Джаки.
Джорджи кимна и се сви, усмихвайки се плахо.
— Вечерята снощи беше невероятна.
— Нека всички се хванем за ръце и ги поздравим за куража им! — извика Джаки.
Всички участници в групата се изправиха и аплодираха, включително Джорджи и Нейт.
— Здравей — Джорджи подаде червените си устни на Нейт и той я целуна.
— Здравей — отговори Нейт.
— Оттук, госпожице.
Блеър смръщи току-що оскубаните си вежди и сви устните си с розово червило, докато следваше една от облечените в бели престилки служителки на „Брейкауей“ към стаята, където сесията на тийнейджърската група вече беше започнала. Носеше новата си скъпа рокля в черно и червено на Даян фон Фюрстенберг в съчетание с любимите й високи черни кожени ботуши, заредена с положителна енергия от идеята да се разкрие пред възхитената публика, включително пред Нейт.
— Добре дошла, Блеър Уолдорф. — Една старомодно облечена жена с грозно кафяво червило я приветства, когато служителката отвори вратата. Приближи се и покани Блеър в залата.