Чакам Фредерика за чай, казва той. — Поканва я да изкачи трите стъпала и да седне на масата. Той сяда от дясната й страна, на същото кресло, на което се бе облегнал, когато тя влезе. Краген донася чая. Една гиздава камериерка му помага. Като влиза, тя поздравява присъствуващите с лек поклон. Носи дантелена престилчица, не по-голяма от носна кърпа, а корделата, забодена в русите й къдри, прилича на пеперуда. Тя е пъргава и сръчна.
Краген обслужва тържествено, сякаш свещенодействува.
Покривката, малките салфетки, порцеланът, среброто, кристалите представляват прекрасно съчетание. Краген поднася на Фредерика чаша чай и сладки. Поднася и на барона.
Появяват се няколко гости на замъка.
Най-напред един рус, млад човек, тънък, висок като атлет, елегантен, със студени сини очи. Той се покланя на Фредерика с крайна коректност. Казва името си:
— Себастиян Винде.
— Моят частен секретар — пояснява баронът и прави знак на младия човек да седне.
Себастиян се настанява от другата страна на масата и поисква от Краген кафе.
Той поглежда Фредерика с поглед, който я обърква. В погледа му има недоверие, неприязън, човек би казал дори злоба. Едно несъзнателно движение я приближава към барона, сякаш търси закрила. Тя протяга ръка, за да хване неговата, опомня се навреме и я отдръпва, поруменявайки.
С вдигната вежда баронът гледа внимателно секретаря си, после Фредерика и пак наново секретаря си.
— Какво има? — пита.
Лицето на Себастиян се смразява.
— Една струна на страдивариуса се скъса, господине, и венецианското огледало в белия салон се пукна от горе до долу — заяви той със спокоен глас.
Фредерика трепна. Изглежда, че Себастиян я смята за отговорна за обезпокоителните признаци, които предвещават нещастия. Това ли е причината за неприятното му държане? Страхува ли се от нея?
Баронът слага наново бавно цигарата си в пепелника. Смее се.
— Себастиян, ти наистина си по-лош и от стара жена.
В този миг вниманието е привлечено от появата на, един млад рус човек, с хубаво телосложение, като на Себастиян, който придружава едно малко, кореместо човече, с розово, пълно и кръгло лице, с детско носле, накичено с очила в златна рамка. Облечено в жакет. Яката, маншетите и пластронът му са колосани. Това е доктор Юлиус Фроман, младият мъж е асистентът му Волф Грюн.
Баронът, става да посрещне малкото човече.
Докторът поздравява най-почтително първо домакина и се покланя на Фредерика, пречупвайки се на две, с отпуснати ръце. Той се представя, представя и асистента си.
— Госпожица Фредерика Илзен, която ще замести Лео-нар — казва баронът.
Ново покланяне от страна на доктора. Той се изправя, разглежда Фредерика и като се обръща към барона, възхитен му казва:
— Die jringe Dame ist aber reizend!2
Фредерика леко поруменява. Баронът се усмихва бегло. Той пак сяда и навежда високата си фигура над нея, с движение, в което има безкрайна учтивост, и я запитва:
— Разбирате ли немски, госпожице?
— Малко — казва тя. — Учих го като всички. Зная да казвам: Guten Morgen, Guten Abend. Auf Widersehen!
Докато тя произнася тези няколко думи с ужасен френски акцент, погледът на Себастиян се спира върху нея със същото недоверие, същата неприязън; тя остава смутена, без да разбира нещо.
Но гласът на барона я кара да се опомни.
— И както безсъмнено знаете Junge Dame — значи млада дама, a rezend — прелестна. Не е мъчно. Сега имате всички необходими части, за да разберете комплимента на доктора. Би било жалко да остане неразбран от тази, за която се отнася.
Тя вдига очи към него. Той я гледа невъзмутимо. Тя чувствува как поруменява.
Баронът продължава, като казва, че докторът е един от най-големите биохимици в света. Получил е Нобелова награда. Бил професор по химия в Берлинския университет, където и той му бил ученик. Докторът бил принуден поради разномислие с днешните господари на Германия да напусне страната и да се приюти във Франция.
Докторът с жар се хвърля в красноречив разговор, в който възхвалява гостоприемството на Франция, благодарение на което сега може да продължи изследванията си. После отново се връща към Фредерика, която го интересува и очарова. Как е малкото име на госпожица Илзен, пита той.
— Фредерика?… Но това е чисто немско име! Как може една млада французойка да се нарича така?
— Това е име, което напомня цялата епоха на Бах — казва сериозно баронът. — Само това е достатъчно, за да го носят.
Фредерика потреперва при същите тези думи, които бе казала настойницата й, за да й обясни причината, поради която й бе дала това име. Тя втренчва леко разширените си зеници в барона. Магьосник ли е той? Той й отвръща с друг поглед, нежен, проницателен, въпросителен, който я принуждава да сведе очи.