— Искаш да обидиш кухнята ми?
— Не! — Ами обидих я. — Просто се опитвах…
— Шегувам се, шегувам се — усмихна се тя сама на себе си. — Помисляла съм си да я разширя, но не ми достига търпение да го преживея. Освен това съм под наем. Та какво казваше?
— А, да — погледнах я така неуверено, както някой, който е заложил на кон, а след това е открил, че той е трикрак. — Коя си ти?
След като сложи каната за кафе на поставката за нагряване, тя изцяло се съсредоточи върху мен.
— Трябва да те предупредя, че отговорът може да не ти хареса.
Трикракият кон, изглежда, беше и почти сляп.
— Добре.
— Казвам се Шарлот Дейвидсън, може да ме наричаш Чарли. Аз съм жътвар на души.
Сякаш ми изкараха всичкия кислород от дробовете, докато стоях, оглеждайки я от глава до пети и опитвайки се да осъзная какво беше казала току-що.
Тя се усмихна разбиращо:
— Не се притеснявай! Не е задължително да дишаш. Обичаш ли лешник?
Няколко секунди мълчах, а след това попитах:
— Какво?
— Обичаш ли лешник в кафето?
Примигнах и погледнах каната.
— Мога да пия кафе?
— Не, разбира се. Извинявай. Просто исках да разбера обичаш ли кафе с ядки. Тоест обичала ли си. Е, когато си пила.
— Какво значение има? — попитах, потъвайки в море от объркване.
— Колкото и да е тъжно, никакво. Лешникът е вече смлян, между другото. — Тя се протегна към шкафчето за чашка. — Обаче такива детайли могат да раздвижат паметта ти. Обичаш ли шоколад? Може би желирани бонбони? Или метамфетамин?
Челюстта ми увисна. Потърсих с очи огледалото.
— О, боже, нима приличам на наркоманка?
— Не — поклати глава събеседницата ми. — Съвсем не. — Хвърли скришом поглед и добави: — Общо взето, не съвсем.
Поглеждайки към ръцете си, разбрах, че са доста слаби. И цвета на кожата ми не беше добър. Но нима не трябва да е така, когато умираш? Само ако можех да си спомня коя съм и как съм умряла! Обаче помня само, че паднах. А преди това се протягах за нещо. Но за какво?
— Нормално ли е хората да забравят кои са, когато… ами… когато преминават?
Чарли сви рамене, докато бъркаше кафето.
— Не често, разбира се, но се случва. Особено, ако смъртта е била насилствена.
— Възможно е да са ме убили. — С все сили се опитвах да си спомня, да се провра през плътната мъгла в главата ми. — Почакай. Не трябва да пия кафе. Не трябваше, когато бях жива.
— Защо?
— Струва ми се, че ми се гади от него.
Като взе чашката, тя отиде в миниатюрния хол. Тогава забелязах ниския и болезнено мършав мъж в ъгъла. Той беше с гръб към нас, а босите му крака се люшкаха на няколко инча от пода.
— Казах ти, че това може да помогне да си спомниш поне нещо. В този смисъл кафето е многофункционален продукт. Може би си боледувала. Лежала ли си в болница?
Не издържах и посочих с пръст в ъгъла:
— Там има някакъв мъж…
— А, това е господин Уонг. — Тя седна пред компютъра и мръдна мишката, за да разбуди екрана. — Привет, господин Уонг, — каза тя и му помаха. — Как е висенето?
— Той…
— Аха, рее се. Но ще свикнеш. Е? Имаш ли представа как се казваш?
Отново се концентрирах върху Чарли, но все пак продължавах с едното око да следя господин Уонг.
— Никаква. Той мъртъв ли е?
— Несъмнено. При това не се отличава с разговорливост. Сядай! — Тя посочи стол редом с масата и аз седнах, докато Чарли се регистрира в базата данни. — Възнамерявам да проверя случилите се скоро смъртни случаи. Ще започна с „Албакърки Нюз Джърнал“, в същото време ще проверя дали някой не е подавал заявление за изчезване.
Докато сървъра обработваше запитването, тя си качи краката на стола и опря брадичка на коляното, като едновременно се стараеше да не разплиска кафето, което държеше с двете ръце. И аз разбрах, че тя носи дебели плетени чорапи. Висящата зад раменете коса, както и преди беше в пълен безпорядък. Тя изглеждаше като дете, което чака анимационните в събота сутрин.
— Съвсем не приличаш на жътвар на души.
— Казвали са ми го — отвърна тя и настойчиво се взря в мен. — Мери Джейн Холбрук.
— Кой? — попитах.
Чарли отново се вторачи в екрана.
— Мамка му, не е важно. Изглежда е била на осемдесет и четири, когато е умряла.
Аз също погледнах към екрана, но цветовете се разпадаха на пиксели, от което силно ми се зави свят.