О, да. Точно това му трябваше - хубав оргазъм за изпразване на топките. Коремът, задникът и мускулите на бедрата му се стегнаха, а юмрукът му продължаваше да помпа. Малките вендузи смучеха в имитиране на орален секс. Той издърпа ръкава до главата на пениса си, за да се гмурне отново и отново в топлите хлъзгави дълбини.
Обикновено, когато мастурбираше, затваряше очи и се отдаваше на сексуални фантазии. Днес по някаква причина очите му бяха вперени в пениса, проникващ в розовия пръстен. Представяше си плътни розови устни на негово място. И огромни кафяви очи, които гледат нагоре към него.
Устните на Франческа. Очите на Франческа.
„Нямаш нито време, нито ти е работа да прелъстяваш невинни девойки. Не се ли опари вече веднъж?“
Може да не приемаше с охота доминиращата роля според принципите на БДСМ3, но въпреки това беше абсолютно доминиращ в секса. Отдавна беше приел природата си с пълното съзнание, че отговаря на самотния му жребий в живота. Не че искаше да бъде сам. Просто бе достатъчно мъдър да осъзнае, че е неизбежно. Беше погълнат от работата си. Държеше да контролира всичко. Всички бяха на това мнение - медиите, деловите партньори... бившата му жена. Беше се примирил, че те са прави. И за щастие, беше свикнал със самотата си.
„Нямаш никакво право да подчиняваш жена като Франческа на взискателната си природа.“
Предупредителният глас в главата му беше удавен от силните удари на сърцето му и тихите стонове на възбуда, докато помпаше пениса си.
„Бих я използвал за своя наслада, бих проникнал насила в сладката й уста. Дали тя ще се притесни от силата на обладаването ми? Или ще се възбуди?
Или и двете?“
Той простена при тази мисъл и задвижи ръката си още по-бързо; всяко мускулче в тялото му се втвърди.
Пенисът му изглеждаше огромен, когато го вкара докрай в дебелия силиконов ръкав. Не искаше да свърши от собствената си ръка. Но искаше нещо, което не биваше, така че трябваше да се примири.
Дори при все че това, което наистина искаше, бе да покори дългокрака, златокоса красавица, да я принуди да коленичи пред него и да набута пениса си във влажната й, стегната уста... искаше да види искрата на възбуда в очите й, когато той изригне в оргазъм и й се отдаде.
Оргазмът нахлу в него с остра наслада. Той изпъшка, гледаше как се изпразва в прозрачния ръкав, как спермата му се удря в стените на вътрешната камера. След миг стисна очи и дрезгаво простена, докато продължаваше да еякулира.
Божичко, колко глупаво бе да не го направи по-рано тази седмица. Този оргазъм нямаше край. Явно бе имал нужда от него. Не беше обичайно за него да пренебрегва сексуалните си нужди и нямаше представа защо тази седмица се бе въздържал. Глупаво от негова страна.
Това можеше да доведе до загуба на контрол - риск, който не можеше да си позволи. Хората, които не се грижат за потребностите си, в крайна сметка допускат грешки, стават небрежни и немарливи.
Премина и последната вълна от по-слаб трепет на оргазма и мускулите му се отпуснаха. Той свали ръкава от чувствителния си пенис. Все така изправен и задъхан, обви с ръка голия си хлъзгав жезъл.
Тя беше жена като всички останали.
А може би не? Беше го стъписала с картината си. Съзнанието за това го смущаваше и тормозеше като бургия под кожата. Искаше му се да я плени, да й го върне, да я накара да си плати, задето е проникнала в мислите му, задето е видяла неща, които не би трябвало да вижда с уникалната си способност да усеща чувствата.
Той щеше да овладее това режещо, силно желание. Обърна се и влезе в банята, за да се измие и приготви за тренировката по фехтовка.
По-късно, докато се обличаше, забеляза, че пенисът му все още е твърде чувствителен и ерекцията не е напълно преминала. По дяволите.
Щеше да уведоми Франческа и мисис Хансън, че този уикенд иска да остане сам. Щеше да звънне на един телефон. Очевидно му беше необходима опитна жена, която знае точно как да го задоволи, така че да заличи тази странна потребност.
Люсиен не беше излъгал. Наистина беше в буйно настроение. Пън отстъпваше с усилие пред агресивните атаки на приятеля си, като парираше бързите му движения и спокойно чакаше да настъпи напред, което щеше да го направи уязвим. Фехтуваха се редовно вече две години и беше опознал стила на партньора си и влиянието, което му оказваха емоциите. Люсиен беше изключително умел и умен съперник.
Тази вечер обаче той кипеше от енергия - по-силен от обикновено, но и нетипично непредпазлив. Йън изчака да долови победоносното настроение в нападенията на Люсиен. Предугадил намерението му, той ловко парира втория замах, предназначен да го срази веднъж завинаги. Рипостира и нанесе удар. Люсиен изръмжа недоволно.