Когато влязоха в парка и успяха да си намерят голо парче земя, той отново я изненада.
- Чакай малко. Не сядай още.
Тя смаяно видя как се приближава до една групичка добре екипирани младежи на няколко метра от тях. Заговори ги и посочи няколко предмета. Връчи им пари. След секунда си тръгна, като ги остави крайно озадачени и доволни. Явно не им бе дал малко пари за плячката - две одеяла, няколко шишета студена вода и хартиена чиния, покрита със салфетка, която, както по-късно откриха, съдържаше четири примамливи парчета пържено пиле.
- Струва ми се, че доста ти хареса първият ти рок концерт - подразни го тя, спомнила си една истина, която той й каза, докато лежаха сгушени под едно от одеялата, сякаш на километри от подивялата тълпа край себе си, уединени в собствения си неприкосновен свят.
- Хареса ми да те докосвам - каза той простичко и бузите й поруменяха от удоволствие. Той я изгледа. - Защо не се приготвиш за лягане?
Тя се отправи към банята, потръпвайки от тихия му глас и пламъка в очите му.
- Франческа?
Тя се обърна и сключи объркано вежди, понеже той мълчеше.
- И за мен беше така - каза той.
Франческа още повече се обърка.
- Най-хубавият ден на света.
Тя го изгледа, докато се скри в гардеробната си, а сърцето й туптеше силно от изумление и още някаква много по-силна емоция, предизвикана от неочакваната му искреност. От тъмните, обгърнати в мрак дълбини на мозъка й изникна мъчителен спомен. Мразеше ужаса, опетняващ вълшебното чувство, което бе изпитала при думите на Йън.
„Предлагам ти удоволствие и опит. Нищо друго. Нямам какво друго да ти предложа.“
Колко дълго можеше да продължи нещо толкова невероятно, като се има предвид, че споделя преживяването с мъж, който така неохотно споделя себе си...
... предвид, че рискува да отдаде сърцето си на загадка като Йън Ноубъл?
Следващите седмици минаха като в мъгла. Всичко бе озарено от задълбочаващите се чувства на Франческа към Йън. Тя свикна с настроенията му и разбираше, че често, когато изглежда дистанциран, всъщност обработва огромни количества информация, чертае планове за различните си компании на много нива, взима удивително стройни и бързи решения. Уроците в спалнята не спираха, а Франческа разцъфваше под неговите напътствия. Йън беше взискателен и строг, както винаги, може би дори повече, но когато тя възприе ролята на подчинена и затвърди доверието си в него, сексуалното им общуване някак се промени, стана по-сладко, истинска размяна на сила, грижа и удоволствие. Тя предполагаше, че задълбочаващата се интимност във връзката им води до по-богати преживявания, и се чудеше дали и той го усеща.
Йън й даваше уроци и извън леглото, например по фехтовка, които тя с радост приемаше. Прекараха няколко недели, занимавайки се с основните принципи на инвестирането, като Йън я предизвикваше да състави разумен план за парите си, като изхожда от наученото. Тя два пъти предлагаше различни варианти, но и в двата случая учтивите му въпроси и лекото смръщване я връщаха обратно на масата. С последното си представяне на инвестиция обаче си заслужи малка, горда усмивка и разбра, че най-после е научила нещо ценно за управлението на собствените си финанси. Иначе казано, Йън й даваше уроци не само за страстта и любовта, но и за някои основни неща от живота.
Но ученето не бе едностранно. Благодарение на нейното насърчение той продължаваше от време на време да се държи спонтанно, да живее за мига... да се радва на живота като трийсетгодишен, а не като очукан, уморен мъж с няколко десетилетия по-стар.
Проблемът беше, че той никога не се откриваше и не й казваше е думи какво чувства към нея, а тя твърде много се срамуваше и страхуваше да признае, че се е влюбила в него. Нима това не беше точно обратното на неговото предупреждение за връзката им? Нямаше ли да я сметне за наивна глупачка, объркала страстта и увлечението е нещо много по-дълбоко?
Тази мисъл непрекъснато я преследваше. Когато бяха заедно, я потискаше, за да не съсипе момента, да не го пропилее в размишления и тревоги, на които не им е времето сега, а някъде в бъдещето. Сякаш ходеше по въже: постоянно се мъчеше да запази равновесие по тънкия ръб на страстната им връзка, постоянно се притесняваше да не се отдалечи от него или той да избяга от нея.
В една прохладна вечер в късната есен и този момент дойде.
Франческа работеше в ателието в апартамента, изтерзана от последния детайл на картината. Отдръпна ръце от платното и с притаен дъх се вгледа в малката черна фигурка - мъж е разтворен черен шлифер, който вървеше покрай реката, привел глава от студения вятър откъм езерото Мичиган.