Дали Йън ще забележи, че отново го е включила в своя картина? За нея беше някак логично, помисли си тя, докато бършеше четката си. Той се бе вплел в почти всяка нишка от живота й.
Тя гледаше картината с разтуптяно сърце.
Завършена.
По традиция, щом тази дума се появеше в съзнанието й е нотка на окончателност, повече не докосваше е четка платното. Доволна от работата си, тя изтича от ателието да потърси Йън. Беше неделя и той беше решил да работи в библиотеката вместо в офиса си.
Точно пред ъгъла на коридора, водещ към библиотеката, чу отварянето на врата и два ниски, напрегнати гласа - на мъж и жена.
- ...още една причина да действам бързо, Джулия - казваше Йън.
- Искам още веднъж да подчертая, че няма гаранции, Йън. Фактът, че в момента имаме благоприятен период, не означава трайни резултати, макар че в Института се надяваме...
Женският глас с британски акцент заглъхна, докато двамата с Йън се отдалечаваха по коридора към асансьора. В последния момент Франческа я зърна. Това беше същата привлекателна жена, с която Йън беше закусвал в Париж и която бе нарекъл семейна^ приятелка. Сърцето й отново се сви от напрежението в общуването им, което бе усетила и във фоайето на хотела. И също като тогава, Франческа се отдръпна и се скри в ателието.
Нямаше представа защо, но знаеше, че Йън не би искал да го види точно сега... да му задава въпроси... да се опитва да се погрижи за него.
Макар че тя искаше да го направи повече от всичко на света.
Забави се доста повече от необходимото с подреждането на нещата си в ателието, за да му даде време. Накрая отново излезе да го потърси, но удари на камък.
Намери мисис Хансън да чисти плотовете в кухнята.
- Търсех Йън - каза тя. - Завърших картината.
- О, каква чудесна новина! - възкликна икономката, но развълнуваното й изражение бързо се замени с униние. - Но се боя, че той не е тук. Възникна спешен случай и се наложи да замине.
Франческа имаше чувството, че невидим юмрук я удря в гърдите.
- Но... аз не разбирам. Беше тук. Видях го с онази жена...
- Доктор Епстийн? Видяла си кога е дошла?
Доктор Джулия Епстийн. Значи така се казва.
- Видях я, като си тръгваше. Какво е станало? Йън добре ли е?
- О, да, мила. Не се тревожи.
- Къде отиде? - поиска да знае тя, все още тръпнеща от обида, че Йън бе заминал, без дори да си направи труда да дойде в ателието да се сбогува.
Мисис Хансън продължи да търка плотовете, като избягваше погледа й.
- Не знам със сигурност...
- Наистина ли не знаеш, или казваш така, защото Йън ти е наредил?
Икономката я погледна слисано. Франческа свирепо устоя на погледа й.
- Наистина не знам, Франческа. Съжалявам. В живота на Йън има една малка част, която винаги пази за себе си и крие дори от мен, макар да познавам всичките му навици и особености.
Франческа я потупа по ръката.
- Разбирам.
Наистина беше така. Щом и мисис Хансън не знаеше къде е отишъл Йън, това можеше да означава само едно.
Беше заминал за Лондон - в онова тайно кътче на своята вселена, където не бе поканен нито Джейкъб, нито мисис Хансън, нито очевидно Франческа. Но доктор Епстийн може би знаеше за тази част от живота му. Напрегнатият глас на Йън продължаваше да кънти в главата й, съпроводен от образа на обърканото му изражение онази сутрин в хотела.
Тази жена е лекар? Възможно ли е Йън да е болен? Не, не е това. Той беше съвършеното олицетворение на здраве и енергия. Но дори да не можеше да прецени на око, той й беше връчил резултатите от последните си прегледи и изследвания, за да й докаже, че може спокойно да правят секс.
- Добре ли познаваш доктор Епстийн? - попита замислено Франческа.
- Не. Виждала съм я само за кратко един-два пъти, когато е идвала тук, в апартамента. Останала съм с впечатлението, че работи някъде в Лондон, но като се замисля, не знам какъв точно лекар е. Франческа? Всичко наред ли е? - попита обезпокоено възрастната жена. Франческа се стресна какво ли е било изписано на лицето й.
- Да, добре съм - каза тя и стисна успокояващо ръката й. Колко ли може да струва един билет от Чикаго за Лондон, почуди се тя на излизане от кухнята. - Но мисля, че и аз може да замина за няколко дни.
Осма част
Защото съм твоя
Петнайсета глава
Дейви й предложи да я придружи в Лондон, но Франческа категорично отказа. Нарочно му представи плановете си смътно и заблуждаващо: от мисис Хансън била научила, че Йън има семеен проблем в Лондон, и е решила да отиде там, за да го подкрепи.