Слава богу, графинята забеляза смущението й, преди да е започнала да заеква като глупачка.
- Моля, наричайте ме Ан - каза топло тя и също й подаде ръка. Франческа я погледна в очите, които веднага й напомниха за Йън: кобалтовосини, остри и пронизващи.
- Май съм дошла на правилното място - промърмори тя, като стисна меката ръка на Ан.
- Не бяхте ли сигурна?
- Не съвсем. Аз... търся Йън.
- Разбира се - отвърна спокойно Ан, с което още повече усили тревогата и объркването й. - Той ми спомена за вас, но не знаех, че ще идвате в Лондон. Йън излезе на разходка, затова слязох да ви посрещна аз.
- Значи той е тук? - учуди се Франческа.
Ан и доктор Епстийн се спогледаха.
- Вие не знаехте ли? - попита Ан.
Франческа поклати глава със свито сърце.
- Но поне знаете, че дъщеря ми е тук?
- Дъщеря ви? - Усети как й се завива свят. Изведнъж стъкленото фоайе й се стори твърде ярко, хвърлящо неестествена светлина върху всичко наоколо. Нали мисис Хансън й бе казала, че бабата и дядото на Йън са имали само едно дете?
- Да, дъщеря ми, Хелън. Майката на Йън. Той я изведе на разходка. Благодарение на усилията на Джулия и целия институт Хелън се намира в период на изключително ясно съзнание. - Ан погледна топло към вратата. - Тримата с Джеймс и Йън не бихме могли да бъдем по-щастливи.
- Нека караме ден по ден... дори по час - предупреди я доктор Епстийн.
Двете жени погледнаха Франческа. Ан я докосна по рамото.
- Изглеждате много бледа, мила. Може би най-добре да сложим младата дама да седне някъде, какво ще кажете, доктор Епстийн?
- Разбира се. Да я заведем в кабинета ми. Имам портокалов сок. Може би кръвната ви захар е паднала? Да пратя ли да донесат нещо за хапване?
- Не... не, добре съм. Значи майката на Йън е още жива!
- попита с пресипнал глас Франческа.
По лицето на Ан премина сянка.
- Да. Поне днес.
- Но мисис Хансън... тя ми каза, че майката на Йън е починала преди години. ,
Ан въздъхна.
- Да, така казахме на Елинор. - На Франческа й трябваха няколко секунди да се досети, че Елинор е малкото име на икономката. - Когато Хелън се върна в Англия, с Джеймс решихме, че ще бъде... най-добре... или най-лесно... - замислено каза Ан със сърцераздирателна тъга, докато се мъчеше да намери точните думи за решението, взето преди десетки години в момент на силен стрес и напрежение, - за тези, които познаваха Хелън, да я запомнят такава, каквато беше преди, а не съсипана от тази проклета болест, която отне личността й... душата й. Може да не сме били прави. А може да сме били. Йън определено не беше съгласен с нас.
- Но... той нали е бил на десет, когато са се върнали тук?
- Почти. Само че ние не му казахме, че майка му е жива и настанена в болница в Съсекс, чак докато стана на двайсет - достатъчно голям да разбере защо сме взели това решение в желанието си да го предпазим. И той, като почти всички останали, мислеше, че майка му е мъртва.
Мълчанието закънтя в ушите на Франческа.
- Сигурно е побеснял, когато е научил - каза тя, преди да успее да формулира по-добре думите си.
- О, да - отвърна Ан без ни най-малко смущение от прямата реакция на Франческа. - Бяха трудни времена за трима ни с дядо му. Йън не ни проговори почти цяла година, докато учеше в Щатите. Но в крайна сметка се помирихме и отношенията ни се оправиха. - Тя показа елегантното фоайе, в което стояха. - После Йън построи този институт и тримата положихме много усилия да го разработим, като търсехме допирните точки помежду си. Това място се оказа целебно не само за Хелън, но и за нашата връзка с внука ни. - Тя се усмихна признателно на доктор Епстийн, но очите й останаха тъжни.
Ан почти препускаше и здраво държеше Франческа за лакътя, за да не изостава.
- Виждам, че сте шокирана от новината. Може би най-добре да поговорите с Йън, като се имат предвид... необичайните обстоятелства.
- Йън и Хелън ще дойдат в залата за занимания след разходката - обади се доктор Епстийн.
- Да отидем и ние там тогава - отвърна енергично Ан и тръгнаха към асансьорите. - Джеймс вече е там. Ще ви запозная с дядото на Йън.
Твърде слисана, за да спори, Франческа вървеше подире й, а мозъкът й бръмчеше от новината, че Хелън Ноубъл е още жива и очевидно се лекува в този институт. Сърцето й се свиваше от мъка за Йън.
Слязоха с асансьора на долното ниво. Когато вратата се отвори, доктор Епстийн се извини, че трябва да се връща в лабораторията, и си взе довиждане с тях.
- Тя е гениален учен - каза Ан с доверителен тон на Франческа, докато вървяха по коридора към изпълнена със светлина зала с множество прозорци. Разминаха се с няколко пациенти, които ги гледаха любопитно. - Сега, след дешифрирането на човешкия геном, доктор Епстийн и колегите й използват информацията, за да създадат по-добър медикамент за шизофрения. Йън финансира работата й, която наистина е забележителна. Неотдавна Европейската агенция по лекарствата одобри разработения от нея медикамент и тя го препоръча за Хелън. Имаше успехи и неуспехи, но тази седмица забелязваме значително подобрение. Йън е много щастлив. Преди Хелън често не разпознаваше нито него, нито баща си и мен - толкова силна беше психозата й, но сега... разликата е голяма. Дори й позволиха да излезе навън - нещо, което беше напълно невъзможно при постъпването й тук преди шест години.