- Това е чудесно - каза Франческа, като огледа залата.
През големите прозорци се разкриваха красива гора и поляна. В помещението бяха пръснати пациенти, служители и може би близки. Някои играеха на различни игри по масите, други си говореха и се наслаждаваха на гледката. Франческа предположи, че тези пациенти са от щастливците с по-овладени симптоми. Изглеждаха добре и влизаха и излизаха от залата свободно, без придружители.
Приближиха се до един енергичен възрастен мъж, който се изправи. Високата му, стегната фигура й напомни на Йън.
- Франческа Арно, запознайте се със съпруга ми Джеймс - представи го Ан.
- За мен е удоволствие. - Той стисна ръката й. - Йън вчера ни спомена за вас - обърнахме внимание, защото за голямо наше разочарование, рядко се случва да заговори за жена - каза той с весело пламъче в кафявите си очи. - Бяхме с доктор Епстийн, когато й съобщиха, че сте тук. Не знаехме, че ви очакваме в Англия.
- Защото дойдох импулсивно.
- Йън не знае, че сте тук? - учуди се Джеймс с възпитано, но объркано изражение на лицето.
- Не - отвърна Франческа.
Може би графът забеляза смущението й, защото я потупа добродушно по рамото. После погледна през прозорците.
- Е, скоро ще разбере. Ето, двамата с Хелън идват насам. Мили боже...
За миг той я стисна по рамото. Франческа проследи погледа му и се стъписа. Йън вървеше до крехка жена със синя рокля, която висеше по болезнено слабото й тяло. Изведнъж жената се спря, завъртя се рязко и го удари с юмрук в корема. Всъщност се беше препънала и Йън я беше уловил, за да не падне, но опитът му да я задържи беше осуетен от яростната й съпротива; явно се беше уплашила за живота си в ръцете на собствения си син.
- Повикайте доктор Епстийн - нареди остро Джеймс на един служител, който също беше забелязал какво става на поляната. После изтича с други трима санитари навън, за да помогнат на Йън.
- О, не. Не отново - каза Ан сподавено.
Двете с Франческа наблюдаваха с ужас случващото се. Хелън се мяташе бясно, докато Йън се опитваше да я успокои. Тя го зашлеви с разтворена длан по брадичката. Сърцето на Франческа се сви в гърдите, като видя чистото, неподправено страдание, изписано на лицето му. Колко ли пъти бе виждал майка си в такова състояние? Колко ли пъти любещата му мила майка бе изчезвала, изместена от тази плашеща, агресивна непозната? В залата се чу пронизителен вой, възвестяващ завръщането на страха и лудостта на Хелън Ноубъл.
- Чакайте - каза Ан, стиснала лакътя на Франческа, която искаше да отиде при Йън; не можеше просто да стои и да го гледа толкова уязвим. - Вече я овладяха.
Двете стояха една до друга и печално гледаха как тримата санитари сръчно вдигат и връзват болната, след което я понесоха към сградата. Когато минаха покрай тях на път към коридора, Франческа за пръв път зърна лицето на Хелън: оголените й зъби, слюнката, която се стичаше по брадичката, огромните й, блеснали сини очи, вперени в някакъв кошмар, който само тя виждаше.
Не, помисли си тя. Това не беше Хелън Ноубъл. Не и истинската Хелън.
Към санитарите изтича сестра, следвана от доктор Епстийн. Мъжете внимателно оставиха пищящата жена на пода и сестрата й би инжекция.
Ан заплака тихо, гледайки как отвеждат дъщеря й. Франческа я прегърна през раменете, без самата тя да знае какво да каже в тази шокираща ситуация.
- Йън! - възкликна тя, като го видя да приближава заедно с дядо си. Никога не го бе виждала толкова блед. Мускулите на лицето му бяха сковани.
Погледът му изглеждаше стъклен.
- Как смееш да идваш тук - процеди той през зъби, почти без да движи устните си. Сърцето й замря в гърдите. За пръв път го виждаше такъв... толкова измъчен, толкова разгневен. .. толкова уязвим. Не знаеше какво да отговори. Той никога нямаше да й прости, че е дошла неканена тук и го е видяла в един от моментите на най-голяма слабост от живота му.