- Проверявала си ме?
- Да - призна тя нещастно. - Съжалявам. Бях любопитна. .. особено когато изчезваше така внезапно. После Джейкъб ми каза, че никога не го взимащ в Лондон, и започнах да навързвам парчетата от мозайката.
- Е, никога не бих могъл да те обвиня, че си глупава - процеди той и стисна още по-здраво волана. - Сигурно се гордееш с детективските си способности.
- Не. Никак дори. Съжалявам, Йън.
Той не каза нищо, но изпъна устни, а кожата му изглеждаше особено бледа на фона на тъмната му коса. Мълчанието му уби желанието й да продължат разговора.
Когато се качиха в самолета, гласът на пилота от интеркома ги уведоми, че имат разрешение за излитане.
- Седни и си закопчай колана - каза Йън, като кимна към мястото, на което обикновено седеше тя. - Но след като излетим, те искам в спалнята.
Франческа зяпна от изненада. Нещо в тона му й подсказваше какво точно очаква от нея. Тя закопча с треперещи пръсти колана си.
- Йън, колкото и да ме подчиняваш, няма да се почувстваш по-добре, докато...
Млъкна, видяла едва сдържаната ярост в очите му.
- Напротив. Ще се почувствам фантастично, ако загрея задника ти и здравата те яхна. Достатъчно отдавна пиеш хапчета, за да имат ефект. Ще те чукам на голо и ще свърша толкова дълбоко в теб, че ще се излива с дни.
Тя потръпна, но не от грубите му думи - при други обстоятелства те биха я възбудили. Но обстоятелствата не бяха други. Беше го казал нарочно, за да я нарани, задето е имала неблагоразумието да го види в момент на такава слабост.
- Искала си да надзърнеш в личния ми свят - добре. Само помни, че може да не ти хареса какво ще видиш - каза тихо той.
- Нищо от нещата, които видях днес, не влоши представата ми за теб - заяви разпалено тя. - Напротив, помогна ми да те разбера сто пъти по-добре... и да те обикна хиляда пъти по-силно.
На лицето му се изписа безстрастно изражение. От кожата му се изцедиха и последните оттенъци цвят. Сърцето й заби шумно в ушите в последвалата тишина. Защо не й казва нищо? Тя дори не забеляза кога самолетът се е отлепил от земята. Не можеше да повярва, че току-що е изтърсила това, което толкова старателно криеше от него.
Мълчанието продължи сякаш цяла вечност, натежавайки още повече от напрежението в ушите й, докато набираха височина.
- Голямо дете си - каза той накрая със стиснати устни. - От самото начало те предупредих, че връзката ни е чисто сексуална.
- Да, но аз си мислех... през последните седмици ми се струваше, че нещата се променят - каза немощно тя. Сърцето й се сви, когато той само поклати бавно глава, без да сваля очи от лицето й.
Йън разкопча колана си.
- Искам да те имам, Франческа. Да те подчиня. Да видя как тази упорита жилка в теб се отдава на удоволствието... на мен. Това ти предложих. Ти настоя да се намесиш в моя свят, така че спри да се заблуждаваш с момичешки фантазии. Друго не мога да ти предложа. - Той посочи към спалнята. - Сега отиди там, свали всичките си дрехи и ме чакай.
Няколко секунди тя просто го гледа, все още разтърсена от раната, която думите му бяха отворили. Искаше й се да откаже, но изведнъж си спомни силната, концентрирана болка върху лицето му, когато майка му го удари. Неговите рани бяха много по-дълбоки от нейните. Може би той ще се почувства по-добре, ако упражни някакъв контрол след толкова безсилие и болка? Нима хората по принцип не изразяват страданията си по време на секс, използвайки наситения физически акт като котва сред хаотичните си емоции?
Да. Тя можеше да направи това за Йън. Разбираше, че гневът му е роден от болката... от уязвимостта.
Тя бавно разкопча колана си.
- Добре. Но го правя само защото наистина се влюбих в теб. И не съм наивно момиченце. Мисля, че ти също ме обичаш, но просто си твърде горделив и твърдоглав... и наранен от случилото се днес с майка ти, за да го признаеш.
За миг по лицето му пробяга сянка от болка, но не каза нищо. Франческа стана и се отправи към стаята.
Шестнайсета глава
Йън влезе в стаята десет минути по-късно. Тялото му веднага се стегна, когато я видя да седи гола в ъгъла на леглото. Беше успяла някак си да вдигне косата си и да върже пищното й великолепие. Розовите й щръкнали зърна изпълниха устата му със слюнка, макар причината да изглеждат така вероятно да не беше възбудата, а студът. Той знаеше, че в банята няма халат. Гадно беше от негова страна да я кара да чака така. Бледото й, голо тяло изглеждаше уязвимо и болезнено възбуждащо.
- Стани - заповяда й рязко той, без да си позволява да омекне от зашеметяващия й вид.
Дали някога ще срещне по-красива жена?
Дали някоя жена ще го докосне така дълбоко, както тя? Вече усещаше вулкана от емоции, които заплашваха да изригнат след огнените думи, които беше изрекла.