„... И да те обикна хиляда пъти по-силно.“
Беше му дошло твърде много. Бездруго беше разклатен от новината, която Джеймс му съобщи, след като отнесоха майка му - че Франческа е в залата долу...
Че Франческа е видяла всичко.
Изпитваше неконтролируема нужда да я накаже, задето е видяла не само майка му в момент на слабост, но и самия него. Голяма част от живота си бе посветил на усилията да предпази Хелън от любопитни, ужасени погледи. Съзнанието, че Франческа е станала свидетел на лудостта на майка му в най-чист вид, беше още по-болезнено, отколкото ако се бе случило пред непознат.
Той се приближи до бюрото и отключи едно шкафче. Прониза го възбуда, когато видя разширените й очи миг по-късно.
- Да. В самолета държа само няколко неща, и то не тези, с които си свикнала. Ще започнем с наказанието ти, а после ще преминем към други начини да те накарам да се гърчиш.
Бузите й пламнаха, въпреки че не беше ясно дали от възбуда, или от гняв. „Но наистина искам да я види как се гърчи“, мислеше си той, докато взимаше черните ластични, повдигащи колани. Искаше да се гърчи от разкаяние и концентрирана страст, искаше да го умолява с розовите си устни, които го преследваха в сънищата му...
Искаше да я чуе отново да казва, че го обича.
Пропъди мисълта така бързо, както се бе появила. Той премести една тапицирана ракла от края на леглото към средата на стаята.
- Стъпи тук - каза той след няколко секунди, като се приближи с ластичните колани в ръка. Толкова отблизо усещаше чистия, плодов аромат на шампоана й. - Хвани се за раменете ми за стабилност.
- Какво е това?
Той се опита да не обръща внимание на меките й, но здрави пръсти, които го стиснаха през ризата.
- Колан, с който ще вържа краката ти, докато те наказвам. Може да ти е малко неудобно, но ще ми достави голямо удоволствие.
- Не разбирам как.
Тя направи гримаса, докато той разпъваше лентата, близо петнайсет сантиметра широка, за да я намести точно под седалището й. Тя стегна бедрата й и повдигна дупето й в услуга на ръката и палката му. Той се пресегна и стисна едната буза на задника й в шепата си. Членът му подскочи.
- Сега разбра ли? - попита натъртено той и неохотно пусна напомпаното й дупе. Коланът имаше ефект, подобен на този от корсет за гърдите, като напълно излагаше дупето и в същото време ограничаваше движенията й.
- Йън! - възкликна тя изненадано, когато той я вдигна и понесе към тапицираната пейка.
- След като съм вързал краката ти, ще трябва да те нося - каза той и я остави на колене на възглавницата. - Стой така за момент. Не мърдай. - Когато се върна, носеше чифт белезници. За разлика от меките кожени белезници, които използваше обикновено с нея, тези бяха метални. - Ръцете на гърба. Не искам да се бориш, Франческа - намръщи се той, след като ги закопча. - Може да се нараниш.
- Д-добре.
Той срещна погледа в тъмните й кадифени очи. Заля го неудържима вълна от страст, крещяща нужда и гняв, когато осъзна откъде идва блясъкът в тях.
- Защо ме гледаш толкова доверчиво?
- Защото ти вярвам.
- Глупачка. - Той я хвана за лакътя, за да я насочи. - Стой на колене. Наведи се. Подай ми задника си. Подпри гърди на коленете си. Притисни чело във възглавницата и го дръж там, докато те наказвам. Не ме поглеждай, или ще те накажа по-лошо.
Тя наистина беше самодива; очите й излъчваха магия. Ако ги погледаше по-дълго, щеше да повярва на онова, което блестеше в тях като сигурен, непоколебим фар.
Той взе палката. Знаеше защо очите й са се разширили преди малко. Този инструмент беше направен от лакирано дърво и беше дълъг и тесен - само седем сантиметра широк. Беше по-сериозно средство за телесно наказание от кожената палка, която предпочиташе за нежната й кожа.
Ала той беше твърдо решен да я накара да си плати за импулсивното решение да го последва в Лондон. И за бурята от чувства, която беше предизвикала в него.
Едва сподави стона си, когато се приближи и я видя. Ластичният колан така повдигаше и оформяше задника й, че членът му отново подскочи. Той го погали по едната буза, после по другата, като ги повдигна, за да ги извади докрай от колана и да може да докосва и наказва всеки скъпоценен сантиметър от твърдата, пищна плът.
Тя се сепна, когато той стовари палката върху долната извивка на дупето й, но преглътна вика си. Въздържаността й му харесваше.
Както и всичко останало в нея...
... всичко, освен тази импулсивност; всичко, освен глупостта и невинността да си мисли, че ме обича.
Всичко в нея, особено тази импулсивност и невинната й мъдрост, която би трябвало да ценя, а не да упреквам.