Той я плесна бързо три пъти, пропъждайки объркващите мисли от съзнанието си. Членът му все по-яростно се притискаше в панталоните. Да, точно това му трябваше. Страстта щеше да го преведе през водовъртежа на емоциите.
Страстта винаги имаше ефект.
Този път Франческа не успя да сдържи вика си и той спря, за да успокои сатенените, загрети бузи на задника й с върховете на пръстите си.
- Не мога да повярвам, че дойде в Лондон - каза той, разтреперан от гняв.
- И по-далеч бих отишла, за да те намеря.
Йън спря със сковано изражение, доловил потрепването на гласа й.
- Плачеш ли? - попита остро той, вперил очи в тила й.
-Не.
- Много ли те боли?
-Не.
Той стисна здраво палката и я плесна още два пъти.
- За първи път те наказвам без клиторния стимулант. Може би болката е по-силна от удоволствието - каза той, като замахна отново и стовари палката с озъбена усмивка при вида на еротичното й отскачане от твърдата, изпъкнала плът. После стисна члена си през панталоните, потръпвайки от болка.
- Не, не е това - каза тя приглушено и леко подскочи на колене, когато той отново я удари.
Йън любопитно пъхна пръсти в тясната цепка между бедрата й над стегнатия колан. Показалецът му се покри с топла течност. Без да каже нищо, той извади ръката си и продължи да я пляска.
Никога няма да има истински контрол над нея, защото всеки път, когато се опита, тя просто го убива.
Когато приключи, задникът й беше зачервен и сгорещен. Тя беше леко задъхана, а бузите й бяха поруменели. Той я вдигна от раклата и я изправи на крака. Коленичи пред нея, за да свали колана от бедрата й и да го изхлузи през краката.
После разкопча белезниците. Тя извика учудено, когато го видя да вдига колана към шията и гърдите й. Не беше лесно, но когато го намести, красивите й зачервени гърди бяха еротично повдигнати и напомпани също като задника й преди малко. Той изръмжа одобрително и отново окова ръцете й зад гърба.
- Какво ще правиш? - попита несигурно тя, когато той взе една черна пръчка. Беше дебела, значи беше предназначена повече да оживява и жили, отколкото да шиба и причинява болка. Той усети страха в гласа й. Досега не беше използвал този инструмент с нея.
- Наказанието ти не е свършило. Това е камшик. - Той го вдигна, за да може тя да види тънките, около педя дълги ленти, прикачени към обвитата в кожа дръжка. - Няма защо да се плашиш толкова.., изглежда по-страшен, отколкото е в действителност. В моите ръце е напълно безопасен. Ще предизвика приятно парене и ще събуди нервите ти.
Очите й се разшириха, но тя не каза нищо, когато кожените ленти ужилиха бледата плът на едната й гърда.
- Ето. Прекалено ли е? - попита той дрезгаво, като се спря да погали и нежно да стисне твърдото кълбо. Франческа не отговори и той я погледна в лицето. Изражението й беше безпомощно, но очите й блестяха от възбуда. Тя поклати глава, очевидно неспособна да каже и дума.
Той скри мрачната си усмивка и стовари камшика върху другата й гърда, после пак върху първата. Очарован гледаше как променят цвета си към бледорозово, а зърната им стават все по-стегнати и твърди. Устата му се пълнеше със слюнка.
- Пари ли? - попита той след малко, като остави камшика и започна да масажира гърдите с ръце.
- Да - пошепна тя.
- Добре. Заслужаваш го - измърмори той. Нежно щипна двете зърна и тя потрепери от удоволствие. - Ако не бях толкова загрижен за теб, щях да те накажа много по-лошо за тази ти дързост.
- Да се влюбя в теб ли?
Ръцете му се спряха и той я погледна в очите. Тя дишаше тежко и гърдите й се повдигаха под дланите му.
- Не. Да си пъхаш носа в моите работи и моя живот.
Да видиш майка ми в най-голямата й слабост... да видиш моята болка.
- Казах ти, че съжалявам, Йън - каза тя с пълните си розови устни.
- Не мисля - отвърна той с възобновена ярост. Наведе се и обхвана сочната й уста в хищна целувка. Единствената му мисъл бе как да зарови члена си в стегнатата, влажна цепка между бедрата й и да потъне в забравата на чистото, помитащо удоволствие. Усещаше топлия й, сладък дъх върху устните си.
- Няма да ме промениш - прошепна тя.
Той затвори очи, сякаш за да пропъди чувствата, които го връхлетяха. Отчаянието му нарасна.
- Ще видим - каза той, като я обърна към себе си, за да разкопчае белезниците. Погледът му се спря върху зачервения й задник. С огорчение си даде сметка, че я е напляскал по-силно от всякога, но тя не се е оплакала, въпреки че имаше възможност. Изобилната влага, която бе усетил между бедрата й, ясно говореше, че възбудата й е по-силна от болката.