Той се изгуби в нея и сякаш всичко потъна в мрак, докато се давеше в удоволствието и нуждата, помитащи съзнанието му. Блъскаше я дивашки, дробовете му пареха, членът го болеше, мускулите му се свиваха в спазми... душата му се разкъсваше.
- Франческа - изхриптя той и гласът му прозвуча гневно, макар вече да не се чувстваше така.
Разпери длани върху гърдите й и я изправи, за да застане пред него с едва приведена горна част на тялото. Продължи да я шиба, усещайки бързите удари на сърцето й в ръцете си и оргазмения трепет на тялото й, докато мускулестите стени на влагалището й се свиваха конвулсивно около неуморния му пенис.
Без да мисли, той отново натисна горната част на тялото й, а ръцете му се спуснаха на хълбоците й. Чукаше я с кратки, категорични тласъци, оголил зъби в заслепяващо удоволствие. Притискаше я така силно към себе си, че ходилата й се отлепяха от пода.
Оргазмът го прониза със силата на мълния. Той простена в мъчително блаженство и започна да се изпразва в най-дълбокото кътче на тялото й. Острата, първична нужда надделяваше дори в трудния момент: нуждата да я маркира, да я обладае, да я притежава.
Той изтръгна парещия си, лъщящ член от рая между бедрата й и продължи да го помпа и да се изпразва върху задника и гърба й, докато и последната му капчица не падна върху кожата й.
След отминаването на бурята Пън стоя цяла минута така, стиснал здраво члена си в едната ръка, мъчейки се да си поеме въздух и вперил очи в омагьосващото й голо тяло, по което се стичаше неговата сперма. Мислеше си колко жестоко я наказа, как я накара да преглътне гордостта си и да свърши в ръката му, как я беше чукал като луд.
В съзнанието му проблесна разкаяние. После се разрази.
Той й помогна да се изправи, след това отиде и взе кърпа от банята. Нежно я подсуши, после разкопча ризата си и я наметна върху голите й рамене. Не беше хубаво от негова страна да я прави толкова уязвима.
С върховно усилие'я погледна в сериозните очи, докато закопчаваше ризата, за да покрие голата кожа, на която му се искаше още да се наслаждава... да обожава. Отвори уста, но какво можеше да каже? Беше се държал грубо, егоистично и може би непростимо.
Искаше да й докаже колко е глупаво да си вярва, че се е влюбила, но сега, след като най-вероятно беше успял, не чувстваше нищо освен съжаление до мозъка на костите си.
Неспособен да издържи и миг повече на тъмните й очи, той се обърна и излезе от стаята.
Десет дни по-късно Дейви, облечен в смокинг, стоеше в дрешника й и прехвърляше закачалките, докато Франческа го гледаше безучастно, седнала на ръба на леглото си.
- Какво ще кажеш за това? - попита той, като излезе оттам с рокля в ръка.
Тя примигна, като видя бохемската рокличка, с която беше отишла на тържествения коктейл във „Фюжън“ преди няколко месеца. Вечерта, в която се запозна с Йън. Не можеше да повярва, че животът й се е променил така драстично за толкова кратко време. Че беше успяла да се влюби толкова дълбоко, а после да изгуби всичко с типичната си припряност. Но колкото повече се замисляше върху това, толкова по-логично й изглеждаше.
Дейви забеляза скептичния й поглед. Вдигна роклята и я огледа.
- Какво? Готина е.
- Няма да дойда, Дейви.
Гласът й сякаш беше ръждясал от липсата на употреба.
- Напротив - изгледа я той необичайно свирепо. - Няма да висиш в стаята си цялата ваканция.
- Защо? Полага ми се - каза унило тя, като взе една декоративна възглавничка и подръпна пискюла й. - Не оставих несвършена нито една работа. Не заслужавам ли да повегетирам в стаята си, ако искам?
- Значи истината най-после излезе наяве. Франческа Арно е точно от този тип момичета, които презираше - тези, дето се мусят и спират да ядат, когато скъсат с някого.
- С Йън не сме скъсали. Просто не сме си говорили от седмица и половина. - И вероятно повече никога няма да си говорим. Спомни си изражението му, преди да излезе от спалнята на самолета - разкаяно, объркано... безнадеждно. Тя беше убедена, че има какво да й предложи освен секса, но той не беше. Само че това беше двустранна връзка. Какво от това, че тя има цялата вяра на света, ако той се съмнява? - Освен това скъсването означава, че е имало връзка, а ние нямахме такава. Не и в обичайния смисъл на думата.
- Ти опита ли се да го потърсиш? - попита Дейви, като закачи роклята в банята.
- Не. Още чувствам гнева му. Излъчва се от река Чикаго чак до нашата къща.