- Не е гняв - стори й се, че го чува да казва.
- Какво?
- Всичко е във въображението ти, Ческа. Защо не му се обадиш?
- Не. Няма смисъл.
Дейви въздъхна.
- И двамата сте големи инати. Не можете вечно да се дърпате.
- Аз не се дърпам.
- О, ясно. Значи съвсем си се предала.
За пръв път от дни наред в отчаянието й проблесна искра на ярост. Тя стрелна Дейви с раздразнен поглед, а той се ухили и й подаде ръка.
- Хайде. Джъстин и Кадън ни чакат. Освен това имаме изненада за теб.
Тя въздъхна потиснато, но стана.
- Не искам никой да ме ободрява. А и да исках, защо ще ме мъкнете на глупави срещи за самотници, при това с вечерно облекло? Знаете, че нямам нищо свястно за носене. И мразя тези събития. И вие ги мразехте.
- Размислих. В случая имаме кауза - каза той.
- Каква, да спасите разбитото ми сърце?
- Ще се задоволя с това да те измъкнем от къщи - отвърна Дейви, без да обръща внимание на сарказма й.
Официалната среща за необвързани щеше да се провде в нов, модерен клуб на булевард „Норт Уобаш“ в града. Кадън и Джъстин бяха в рядко добра форма, в петъчно настроение и безочливо красиви в новите си смокинги. Франческа, от друга страна, беше готова да си тръгне още преди да са стигнали. Щом облече роклята, я връхлетяха едновременно ужасяващи и прекрасни спомени от последния път, когато бе с нея.
„Жената носи дрехите, Франческа. Не обратното. Това е първият урок, на който ще ви науча.“
Тя потръпна при спомена за дрезгавия, тих глас на Йън. Как само й липсваше. Сякаш дълбоко в нея имаше отворена рана, която не можеше да достигне и изцели.
Дейви не успяваше да намери място за паркиране и се въртеше в кръг наоколо. Тя погледна през прозореца, докато преминаваха по моста над реката и видя сградите на „Ноубъл Ентърпрайзис“, издигащи се на няколко преки оттам.
Наистина ли беше същата наивна млада жена от онзи коктейл - толкова крехка, толкова несигурна... толкова предизвикателна, ако някой й обърне внимание? Тя ли беше влязла в апартамента на Йън, развълнувана повече от енигматичния мъж до себе си, отколкото от великолепното жилище, колекцията от картини и зашеметяващата гледка?
„Сградите са живи... някои повече, други - по-малко. Искам да кажа, че така изглеждат. Винаги съм си го мислила. Всяка от тях си има душа. Особено нощем... усещам го.“
„Знам. Затова избрах вашата картина.“
„Не заради идеално правите линии и точното възпроизвеждане?“
„Не. Не заради тях.“
Очите й запариха. Беше прозрял в нея още тогава... беше видял неща, които тя самата не знаеше за себе си. Беше оценил тези неща, беше развил силните й страни, докато...
Не. Отговорът беше „не“. Вече не беше същата жена.
Дейви спря в платен паркинг на „Уокър Драйв“, южно от реката, на изток от мястото, към което се бяха запътили. Франческа потрепери неконтролируемо, когато вятърът я прониза през тънкото палто. Дейви забеляза и я прегърна през раменете. Джъстин се присъедини и я прегърна от другата страна. Кадън се включи в проявата на галантност и я развесели, като добави своето тяло в преградата срещу острия вятър. Така я обградиха, че като слязоха от моста, Франческа се препъна.
- Момчета, нищо не виждам!
- Но пък ти е топло, нали? - весело попита Джъстин.
- Да, но...
В следващия момент Джъстин и Кадън я натикаха във въртяща се стъклена врата. Очите й се разшириха, когато осъзна къде са я завели. Спря се, но Джъстин я избута и тя нямаше друг избор, освен да влезе във фоайето на „Ноубъл Ентърпрайзис“.
Огледа се, ужасена от внезапната си и... нежелана поява на територията на Йън.
Няколко десетки лица се обърнаха към нея. Видя познатото, усмихнато лице на Лин, Люсиен, Зоуи... Тя ахна. Ан и Д жеймс Ноубъл й се усмихваха лъчезарно. Елегантният мъж с прошарената коса, който вдигна чашата си за поздрав... не беше ли мосю Лоран, уредникът на музея „Сен Жермен“, с когото Йън я беше запознал в Париж? Не, не можеше да бъде.
Очите й се разшириха още повече, когато видя собствените си родители, застанали смутено до една папрат. Устните на баща й бяха стиснати, но майка й правеше всичко по силите си да се усмихва сърдечно.
- Защо всички гледат към мен? - попита тя шепнешком Джъстин, обзета от паника пред тази сюрреалистична сцена. Джъстин я целуна топло по бузата.
- Изненада. Виж, Франческа. Всичко е за теб. Поздравления.
Тя проследи погледа му и зяпна от изумление, като видя доскоро празната стена. Картината й беше поставена в рамка и закачена. Изглеждаше невероятно... съвършено...
Джъстин нежно побутнат брадичката й, за да затвори уста и да се огледа наоколо. Цялата зала беше в нейни картини, професионално рамкирани и изложени върху стативи. Официално облечените гости се разхождаха, отпиваха шампанско и като че ли се възхищаваха на творбите й. Малък струнен квартет свиреше „Бранденбургски концерт № 2“ на Бах.