Тя погледна към Дейви, който й се усмихна успокоително.
- Йън го измисли - прошепна той. - Събра някои от най-богатите колекционери, познавачи и критици, уредници и собственици на галерии от цял свят. Всичко това е в твоя чест, Франческа... и шанс за света да види таланта ти.
Тя потръпна. Божичко. Наистина ли всички тези хора гледаха нейните картини? Никой обаче не се смееше, нито дори се подсмихваше.
- Не разбирам... планирал го е отпреди Лондон ли?
- Не. Свърза се с мен един-два дни, след като се върнахте, и ме помоли да му помогна за организацията. Поръчах да рамкират и подредят картините. Успяхме дори да добавим още четири. Йън няма търпение да ти ги покаже.
Изведнъж я прониза силно предчувствие и тя погледна към насъбралото се множество.
Йън стоеше до баба си и дядо си: сериозен, царствен, опустошително привлекателен в класическия си черен смокинг с папийонка. Погледът му я прикова... с душата си. Само Франческа, която вече го познаваше толкова добре, виждаше сянката на тревожност върху лицето му - студено и безстрастно за всички останали.
Тя притисна ръце към гърдите си. Имаше чувството, че ще получи инфаркт.
- Защо го е направил? - попита тихо тя.
- Предполагам, че иска да каже „извинявай“. Някои мъже изпращат цветя, Йън...
- Изпраща целия свят - отрони тя с изтръпнали устни.
Йън се приближи към нея и тя като сомнамбул тръгна
към човека, от когото не можеше да свали очите си; човека, когото желаеше повече от всичко на света.
- Здравей - каза той тихо.
- Здрасти. Страхотна изненада - промълви тя. Сърцето й сякаш беше избутало всичко останало в гръдния й кош и вече притискаше дробовете й. Съзнаваше десетките погледи върху себе си, но не виждаше нищо друго освен топлината и плахата надежда в очите на Йън.
- Одобряваш ли как съм я закачил?
- Да. Идеално е.
Той се усмихна и сърцето й както винаги подскочи. Йън протегна ръце с обичайния си жест. Франческа разкопча палтото си и се обърна. Той го пое и тя се обърна към него с вирната брадичка и изправени рамене - да, въпреки бохемската си рокличка. Погледът му пробяга по нея и тя видя, че е познал роклята. Усмивката му докосна даже очите му. Той взе две чаши шампанско от сервитьора, след което измърмори нещо и му подаде палтото й.
Връчи й едната чаша и се приближи до нея. Франческа остана с впечатлението, че гостите съзнателно се опитват да се върнат към разговорите си, за да ги оставят насаме. Йън докосна чашата й със своята.
- За теб, Франческа. Желая ти да получиш всичко, което искаш от живота, защото никой не го заслужава повече от теб.
- Благодаря - промълви тя и отпи смутено. Не знаеше как трябва да се чувства в тази странна ситуация.
- Ще прекараш ли вечерта с мен - сега и после? Иска ми се да ти кажа някои неща насаме. Надявам се да ме изслушаш.
Гърлото й се стегна, когато се досети какви могат да бъдат тези неща. Изведнъж силно се усъмни, че е в състояние да изтърпи следващите няколко часа, изгаряйки от нетърпение. Един глас в нея й казваше, че трябва да откаже - гласът, който искаше да предпази сърцето й. Но тя го погледна в очите и взе решение.
- Да. Ще те изслушам.
Той се усмихна, хвана я под ръка и я поведе към гостите.
Минаваше полунощ, когато Йън отвори вратата на стаята си и тя пристъпи в елегантния й сумрак.
- Мислех, че вече никога няма да вляза в тази спалня - каза тя е притаен дъх, като гледаше е такова обожание малките детайли на непристъпното му убежище, както никога преди. Бяха прекарали цялата вечер заедно. Йън нито за миг не се отдели от нея. Запозна я със знаменитости от света на изкуството, показа й последните четири картини, които беше открил, разговаряха с приятелите и близките си. През цялото време се чудеше какво ли се върти в главата му... какво ще й каже, когато останат насаме.
Ухажваха я три изтъкнати галерии, помолиха я да направи изложба в Музея за съвременно изкуство в Барселона. Тя погледна Йън, защото картините сега бяха негови, а той ясно заяви, че сама решава. Четирима колекционери наддаваха за нейни картини, но Йън категорично отказа да ги продаде. На всичко отгоре една от офертите беше направена в присъствието на баща й, който побледня, като чу цената. Като цяло, ефектът на Йън върху родителите й беше повече от забележителен. Те се държаха толкова сдържано и угоднически в негово присъствие, че вероятно вече мислеше всичко, което му бе разказала за тях, за чиста лъжа. Франческа леко се подразни от сервилността им, но преди всичко се радваше, че се държат прилично.