- И да излизаш от черупката си? - попита Франческа, която внимателно го наблюдаваше, докато вървяха.
- Да. Малко.
Когато наближиха „Мичиган Авеню“, в студения, ясен въздух долетяха музикални трели. Йън забеляза насъбраното множество на тротоара.
- О, тази вечер в парка свирят „Нейкид Тийвс“. Кадън и Джъстин трябва да са някъде там - каза Франческа.
- „Нейкид Тийвс“ ли?
Тя го изгледа.
- Рок бандата? „Нейкид Тийвс“?
Той сви рамене. Чувстваше се малко глупаво, макар да знаеше, че не го показва. От изражението на младото й лице му стана ясно, че се предполага да знае кои са „Нейкид Тийвс“. Погледът му се спря върху извивката на розовите й устни и той забрави мимолетното си смущение.
Как може да не знаеш кои са „Нейкид Тийвс“? Ти си икона сред младите хора, но това е все едно... - Тя поклати глава. Смехът й звучеше едновременно тъжно и невярващо. - Все едно си се родил с костюм и куфарче в ръка.
Това малко го ужили. Най-много му се искаше да е имал детство, истинско детство - да е прекарвал дълги летни, безгрижни следобеди, да се е бунтувал като тийнейджър срещу загрижените си родители, които уж не може да понася, но които обича като луд и знае, че винаги ще бъдат до него... да бяга от къщи, за да отиде на рок концерт в парка с момиче като Франческа.
- Какво правиш? - попита тя, когато той извади телефона от джоба си.
- Обаждам се на Лин. Щом ти се ходи на концерта, тя ще успее да намери билети за седящите места.
- Йън, седящите места отдавна са разпродадени. Повярвай ми, с Кадън се опитахме да си намерим билети.
- Сега ще успеем - каза той и понечи да набере Лин.
Тя сложи ръка върху неговата и той спря. Залязващото слънце и отраженията от косата й придаваха особен розов оттенък на бузите и устните й. В тъмните й очи блестяха предизвикателни искри.
- Хайде просто да седнем на поляната.
- На поляната? - повтори той.
- Да. Не се вижда много, но се чува идеално. И всички могат да отидат - каза тя, като го хвана за ръката и го повлече към парка.
- Не е ли точно това проблемът?
- О, не бъди такъв британец.
Той едва сподави острата си реакция, автоматична като коленен рефлекс. Не беше свикнал да му говорят така, а Франческа го правеше, без да й мигне окото. Ала забеляза развълнувания блясък в самодивските й очи и преглътна възраженията си. Можеше да свикне със закачките и дори с упреците, при това с лекота, стига да го правеше тя.
- Наистина те глезя - каза той, докато вървяха към гърчещото се море от младежи пред тях. - За никой друг не бих го направил. Искам да го знаеш.
Тя се завъртя, надигна се на пръсти и го целуна по устата.
Йън усети уханието и вкуса й и изненадата му се стопи. Тихият й стон, когато я целуна по-дълбоко, беше сладък като всичко останало. Лицето й изглеждаше неописуемо, когато вдигна очи към него с премрежен поглед.
- Това е най-милото нещо, което си ми казвал - промълви тя.
Може би защото ти си най-милото нещо, което ми се е случвало.
Миг по-късно сам се изненада, когато влязоха в претъпкания парк и усети силно разкаяние.
Трябваше да го каже на глас.
Но изобщо не беше сигурен, че може да бъде толкова искрен и открит, и сега тази истина го измъчваше повече от всякога.
- Най. Хубавият. Ден. На. Света - каза натъртено Франческа, преливаща от ентусиазъм, когато влязоха в спалнята на Йън по-късно вечерта. - Първо картините - пак ти благодаря за това, Йън. Още съм изумена. После мотоциклетите - страхотен мотор, - а накрая „Нейкид Тийвс“ в парка!
- Почти нищо не се чуваше от концерта. Само крещяха като луди и микрофоните пращяха - измърмори развеселено Йън и протегна ръце.
Тя се обърна, за да си съблече якето. Въпреки сухия коментар беше забелязала усмивката му и знаеше, че не е толкова невпечатлен, колкото се опитваше да покаже.
- Само защото не знаеш песните - каза тя, отказвайки да наруши щастливото си блаженство.
- Така ли наричат този шум? - попита той меко, като закачи якето й на облегалката на един стол и Франческа се обърна с лице към него.
- На мен ми се стори, че си изкарваш доста добре.
Той поклати глава на предизвикателното й изражение. Тя се разсмя. Беше намекнала, че през по-голямата част от времето се натискаха, докато така се разгорещиха, че Йън заяви, че е време да си тръгват, ако не искат да ги арестуват за непристойно поведение на публично място.